МРЕЖАТА НА СЪДБАТА
КАК СЕ ИЗПЛИТА И КАК СЕ РАЗПЛИТА
СЪЩО ТАКА И
ОКУЛТНИЯТ ЕФЕКТ ОТ ЕМОЦИИТЕ НИ
МОЛИТВАТА – МАГИЧЕСКИ ПРИЗИВ
ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УСПЕХ
ОТ МАКС ХАЙНДЕЛ
СЕРИЯ ЛЕКЦИИ РАЗГЛЕЖДАЩИ СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА, РАЗКРИВАЩИ ОКУЛТНИТЕ (ТАЙНИТЕ) СИЛИ, КОИТО ОФОРМЯТ СЪДБАТА НИ.
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
THE ROSICRUCIAN FELLOWSHIP
INTERNATIONAL HEADQUARTERS
ИЗДАТЕЛСКО ПРАВО 1928
НА
Г-ЖА МАКС ХАЙНДЕЛ
ИЗДАТЕЛСТВО
ROSICRUCIAN FELLOWSHIP
Компютъризирана за Майкрософт Корпорация от Internet Archive през 2007 от библиотеката на Калифорнийския Университет. Може да се използва за некомерсиални цели, лични нужди, изследователски или образователни цели, или каквито и да е добронамерени цели. Не може да се използва за комерсиални дейности.
В facebook на страница Космогонията на Розенкройцерите Макс Хайндл, освен всички мои блогове, може да видите pdf на основния труд на Макс Хайндел “Космогонията на Розенкройцерите” преведен на български.
Моите блогове:
maxheindelknigi-1.blogspot.com
maxheindelknigi-2.blogspot.com
maxheindelknigi-3.blogspot.com
maxheindelknigi-4.blogspot.com
maxheindelknigi-5.blogspot.com
maxheindelcosmo-1.blogspot.com
—————————————————————————————————————————
Тази книга е част от Учението на Западната мъдрост, което е окултното (или тайното) Християнство. Авторът Макс Хайндел е получил това Учение лично от Братството на Розенкройцерите. Това е техният най-последен контакт.
СЪДЪРЖАНИЕ:
МРЕЖАТА НА СЪДБАТА
Част I
Изследвания на въпроси из областта на духовната същност или спиритуализма – Тяло на душата
Част II
Христос вътре в нас – Паметта на природата
Част III
„Живеещият на границата” - Привързани към земята духове
Част IV
Тялото на греха – Обсебване от създадени от самия човек демони – Елементали
Част V
Обсебване на хора и животни
Част VI
Създаване на околна среда. Генезис на недъзите на ума и тялото
Част VII
Причина за болестите. Усилия на Его да избяга от тялото – Последствия и ефекти от необуздана сексуалност
Част VIII
Христовите лъчи образуват „Вътрешно настойчиво желание, подтик” – Етерно зрение – Колективна съдба
ОКУЛТНИЯТ ЕФЕКТ ОТ ЕМОЦИИТЕ НИ
Част I
Функцията на желанието
Част II
Цветовите ефекти от емоциите на много хора събрани на едно място – Изолиращият ефект на безпокойството
Част III
Ефектите на войната върху Тялото на Желанията – Как Виталното Тяло бива ранявано от детонацията при взривовете от оръдията
Част IV
Естеството на Етерните Атоми – Необходимостта от уравновесеност, сдържаност и самообладание
Част V
Ефекта от разкаянието – Опасностите от твърде често къпане
МОЛИТВАТА – МАГИЧЕСКИ ПРИЗИВ
Част I
Естеството на молитвата и подготовка за нея
Част II
Крилата и Силата – Призивът – Кулминацията
ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УСПЕХ
Базирани върху консервация на сексуалната енергия
ПРЕДГОВОР
Поредицата от седемнадесет лекции отпечатани в тази книга е част от деветдесет и деветте седмични лекции написани като послание от автора до неговите ученици през последните му години във физическо тяло. Сега те за първи път се публикуват в сборник под формата на книга.
Една поредица от лекции вече беше издадена под заглавие „Масонство и католицизъм”.
Тази книга съдържа безценни съкровища от последните проучвания на този велик мистик и носи послание от християнска любов и възвишена мъдрост, което може да бъде предадено само от посветен в най-дълбоките мистерии.
Ние се надяваме, че чрез тези лекции много хора ще се завърнат отново при Бог и почитта и любовта им към Христос ще стане по-силна.
Божествените тайнства, Христос и Неговата Мисия, окултният смисъл на оперите на Вагнер и други много интересни теми ще следват в други издания.
МРЕЖАТА НА СЪДБАТА
ЧАСТ I
ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ВЪПРОСИ ИЗ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ ИЛИ СПИРИТУАЛИЗМА – ТЯЛО НА ДУШАТА
Въпреки че беше предоставена много значима информация осветляваща по нов начин този въпрос в Космогонията на Розенкройцерите и последвалите след нейното издаване публикации, в нашата централа пристигат писма от ученици засягащи разнообразни теми, но молещи за повече разяснения на такива въпроси като обсебване, медиумистика, лудост, ненормална психика и т.н..Това е причината авторът да разгледа тази тема по-обстойно и по-задълбочено. Максимата, че „практиката усъвършенства” е в сила както за физическия свят така и за духовните области. Затова, надяваме се, че осветляването на тази тема, която ще бъде обект на следващите страници, би могло да бъде от помощ за ученика да разбере по-добре и да види по-ясно причините които пораждат ефектите т.е. действителността в този свят.
За да можем напълно да разберем този въпрос ще бъде необходимо да започнем от самото начало; да осъзнаем че първите фундаментални факти на съществуванието са: непрекъснатата последователност и приемственост на живота и че действието е израз на живота в проявление. Веднага след като Духът е предприел първото си действие, чрез него той е генерирал причина която трябва да има своето последствие като ефект. Това е абсолютно необходимо за да се поддържа равновесието във вселената. Ако този акт е бил физически, така да се каже, извършен от Духа във физическо тяло, реакцията, по необходимост, също трябва да бъде от физически вид. Ако това се приеме за вярно, тогава следва по линията на логиката, че ние трябва да се раждаме на този свят от време на време защото на всеки е ясно, че ние генерираме причини на този свят ден след ден които не могат да имат и нямат адекватна реакция и ако ние не може да пожънем това което сме посели докато сме били в това тяло, то непременно трябва да се върнем за да жънем в ново тяло защото иначе законът няма да се спази. Ако законът за причинно-следствената връзка е верен, периодичното прераждане е абсолютно логическа необходимост. Затова, дали ние осъзнаваме или не и дали ни харесва или не, ние се намираме в един затворен кръг на задължителна необходимост и поради нашите собствени минали действия сме привързани да се връщаме да действаме и реагираме докато не си създадем и развием сила която е по-голяма от тази която ни върти. Какво представлява тази сила, Гьоте, великият немски мистик, е разкрил с няколко думи:
„От всяка сила която държи света в окови, Човек се освобождава когато придобие себе контрол.”
И тъй като знанието е сила, очевидно е че колкото по-пълно е нашето разбиране на действието на двойката закони за причинно-следствената връзка и прераждането, толкова по-лесно ще открием пътя за освобождението ни и също така по-добре ще знаем как да помагаме на другите.
Похвални са усилията на науката за изобретяване на инструменти посредством които да се разкриват тайните на природата. Но докато тя успешно с справя с материята, тайните на духа и живота за учените са затворена книга, както казва Мефистофел със сарказъм на студента който чука на вратата на Фауст желаейки да бъде приет в колежа:
„Който иска да изследва и да разучи каквото и да е живо нещо и не потърси първо живия дух който го движи, тогава той борави само с безжизнените части и, уви, му липсва обединяващия обръч на живия дух.”
Съществува само един инструмент, който е в състояние да изследва духовните неща и това е самият Дух. По същия начин както е необходимо да се обучава човек за да може да извършва научни изследвания във физическия свят, така също се изисква продължителен и постоянен процес за да може човек да изследва духовния свят. Както ученият трябва да заплати цената на познанията си с месеци и години усамотена и непрекъсната работа, така и мистикът изследовател на духовните светове трябва да даде години от своя живот за да се научи да разбира духовния свят и да е в състояние да извършва проучвания с методите на духа.
Както ви е известно, това което сега е Физическо Тяло е било първото тяло-носител придобито от човек като мисъл-форма (от материята на Света на Мисълта); то е било подложено на невероятно продължителен период на еволюция и структуриране преди да стане сега този великолепен инструмент който му служи така добре; но то е твърдо, инертно и трудно се поддава на въздействие. Следващото придобито тяло е било Виталното Тяло, което също е преминало през дълъг период на развитие и се е втвърдило до консистенцията на етер. Третото тяло, Тялото на Желанията* (също известно в окултизма като Астрално тяло) е било придобито сравнително по-късно и сега е в състояние подобно на непрекъснато движещ се и променящ се флуид. И най-накрая, Умът, който е само един безформен облак, който не може да се нарече тяло и който за сега е само линк (връзка) между трите носителя на човек и духа.
______________________________________________________________________
* Тялото на Желанията (Desire Body), желанието като подтик за мисъл, движение и действие.
-има се предвид подтикващата сила на желанието (стремеж, жадуване), нужна за осъществяване на движение, мисъл и говор.
______________________________________________________________________
Тези три тела-носители, физическото тяло, виталното тяло и тялото на желанията, заедно с връзката на ума, са инструментите на духа през тази еволюция и, противно на общоприетото становище, способността на духа да изследва висшите царства не зависи от най-ефирното от тези тела така много както от по-плътните. Доказателството за това твърдение е близко до ума и наистина, всеки който някога сериозно се е опитвал, се е убедил сам в достоверността му. Ако не, той незабавно ще го получи просто като последва указанията за промяна на своето мнение. Да кажем, че даден човек е формирал определен навик на мислене който той не харесва. Може би след приемане на религиозни добродетели той иска да промени начина си на мислене, но открива че въпреки упоритите му усилия този навик на мислене не го напуска. Но ако той реши да почисти тотално ума и съзнанието си, така че да останат само чисти и добри мисли той може да направи това, да не се концентрира върху нежеланите си мисли и да се бори с тях, а просто не трябва да допуска нечисти мисли. След една-две седмици той ще установи, че съзнанието му е значително по-чисто от това което е било преди да предприеме това усилие; че умът му е изпълнен предимно с набожни мисли, с тези мисли които той преди е искал да вложи в него. Дори най-силно дегенериралият ум може напълно да се прочисти в рамките на няколко месеца. Този факт е известен на много хора, които са се опитвали да прочистят ума си и всеки който желае и е достатъчно упорит може да изпита същото и да се радва на чист ум и съзнание след много кратко време.
Но докато чистите мисли ни облагодетелстват с една голяма крачка напред по пътя на развитието и прогреса, емоциите и желанията на тялото на желанията не се поддават толкова лесно на овладяване защото този носител е вече значително по-установен и втвърден отколкото ума. Докато възроденият ум лесно се съгласява с идеята че би трябвало да обичаме враговете си, тялото на желанията, емоционалната и страстната ни природа, се стреми с всяка фибра от съществото си да си върне, да си отмъсти око за око и зъб за зъб. Понякога, дори след като са минали години и години и след като си мислим че злото е надмогнато, че сме го победили, то може изведнъж да се изправи отново и да разбие всичките ни надежди, да покаже зъбите си, да се развилнее и да пожелае отмъщение за някакво наистина случило се или въображаемо злодеяние. Тогава е необходима цялата сила на висшата природа за да подчини тази разбойническа част на нашето същество. Това е, както авторът мисли, тръна в плътта за който Павел умолява Господа три пъти и получава следния отговор: “Моята милост ти е достатъчна”. Наистина, необходима е цялата милост, която е във властта на човек, за да надмогне и победи и предпазливостта трябва да няма край, затова нека да „внимаваме и да се молим”.
Тялото на желанията е отговорно за всички наши действия, добри или лоши или неутрални и затова източните философи са напътствали своите ученици да унищожават желанията си и да се въздържат от действия, добри или лоши в най-голяма степен, за да могат така да се спасят от колелото на раждане и смърт. Но този своенравен темперамент който е такава заплаха когато контролира нещата, може да бъде накаран да ни служи ефикасно когато е управляван по определен начин. Нито за момент не би трябвало да си помислим, че трябва да убием страстния си темперамент и твърдостта на нрава си.Своенравието на тялото на желанията трябва да бъде контролирано, но не непременно унищожено, защото динамичната сила надвижение и действие в невидимия свят е заложена в това тяло на желанията и ако то не е цяло и непокътнато не можем да очакваме, че ще можем да се управляваме там, ще бъдем като кораб чийто мотор е повреден и който се носи по вълните на океана. Има общества които проповядват методи за развитие базирани на въздържание и пасивно отношение към живота и едно от първите напътствия към ученика е да стане съвършено пасивен. Всеки който се издига от физическия свят в духовните области посредством такива методи със сигурност ще се озове там като подхвърляно от вълните и плаващо без посока парче дърво, плячка на теченията. Но във вътрешните светове има, както и тук, същества които са всичко друго но не и доброжелателни, които са готови да се възползват от всеки който се осмелява да навлезе в техния свят без да е напълно подготвен да се защити от тях. И така, ние разбрахме изключителната важност за това, нашите желания да бъдат подчинени на волята на духа тук в този свят, да накараме това наше тяло на желанията да ни се подчинява за да го тренираме преди да се опитаме да навлезем във вътрешните светове. Тук то е, в значителна степен, държано в шах поради факта, че е вместено вътре във физическото тяло и поради това не може да ни влияе и да ни люшка насам-натам както би могло когато се освободи от затвора на физическото тяло.
Но дори и подчиняването на тялото на желанията, колкото и трудна осъществимо да е то, не може да направи човек да бъде в пълно съзнание в невидимите светове защото тялото на желанията не е еволюирало да такава степен, че да действа като реален инструмент на съзнанието. То е безформено и подобно на облак, при голямата част от хората, и притежава само определен брой вихъра като центрове на сетива или съзнание; те все още не са достатъчно развити за да могат да се използват за целта без някаква допълнителна помощ. Затова е необходимо да се работи върху виталното тяло с цел то да може да се използва в полетите на душата. Този носител, както знаем, е съставен от четирите етера. Посредством това тяло ние манипулираме нашето най-плътно тяло, физическото тяло, за което се мисли че е целия човек. Химическият етер и жизненият етер формират една матрица за нашето физическо тяло. Всяка молекула от физическото тяло е вградена в една мрежа от етер която я прониква и насища с живот. Посредством тези етери функциите на организма, като например храносмилане се осъществяват, а плътността и здравината на тези матрици от етер определят състоянието на здравето. Но частта на виталното тяло съставена от двата по-висши етера, светлинния етер и отразяващия етер, е това което можем да наречем Тяло на Душата; тази част е по-тясно свързана с тялото на желанията и ума и също така по-податлива на влиянието на духа, отколкото другите два по-ниски етера. Това е тялото-носител на интелекта (или разума, разсъдъка) т.е.това което прави човека човек. Нашият морал, нашите стремежи, нашият характер и т.н. са следствие на работата която извършва духът в тези два висши етера, които започват все повече да излъчват светлина съответно на качествата на характера и начина на поведение на човек. Също така, както плътното тяло асимилира частици от храната и така нараства, така и двата висши етера асимилират нашите добри дела през живота и също така нарастват по обем. Съответно на делата ни през този настоящ живот ние увеличаваме или намаляваме това което сме донесли при раждането си. Ако сме се родили с добър характер, изразяващ се чрез тези два етера, няма да ни е лесно да променим това защото виталното тяло се е втвърдило вече много и е станало стабилно и неподатливо на промени след еони време на еволюция. От друга страна, ако не сме полагали усилия за усъвършенстването си и лесно сме се отдавали на привичките и навиците си които наричаме лоши, ако сме си формирали лош характер в предишни животи, в този случай ще е трудно да го променим и да надмогнем поради тази втвърденост и улегнала същност на виталното тяло и ще са необходими години от упорити усилия за да променим структурата му. Това е причината поради която Учението на Западната Мъдрост учи, че цялото мистическо развитие започва от виталното тяло.
______________________________________________________________________
*Учението на Западната Мъдрост, което е Окултното Християнство, е дадено на Макс Хайндел лично от Братството на Розенкройцерите – Старшите Братя за да го публикува и направи достъпно за всеки който желае да се запознае с него.
______________________________________________________________________
ЧАСТ II
ХРИСТОС ВЪТРЕ В НАС – ПАМЕТТА НА ПРИРОДАТА
Има наистина много хора които идентифицират духовния спиритуализъм (духовността) с голямото шоу на емоционализма, но както разбрахме от предишната глава тази идея наистина няма абсолютно никакво основание; точно обратното, този вид духовност който се развива от и се асоциира с емоционалната природа на човешкото тяло на желанията е ненадеждна и нестабилна във висша степен; това е този вид духовност която възниква по време на ревайвалистичните (revival) сбирки където емоциите се усилват до максимум, в следствие на което пламенната религиозност на човек също се усилва до максимум, която скоро след това обаче се срива и човек се чувства точно така както се е чувствал и преди това, за голямо огорчение на ревайвалистите и другите хора заангажирани в евангелистките течения. Но какво друго те биха могли да очакват? Те се мъчат да спасяват души с барабани и флейти, с ритмични ревайвалистични песнопения, с молитви и призиви изречени с глас който се издига и снижава в ритмични вълни и всичко това има силно въздействие върху тялото на желанията както бурята върху морето, раздвижва го, развълнува го и след това всичко стихва. Виталното тяло е много по втвърдено и стабилно и само когато човек промени убежденията си, това се отразява на виталното тяло и остава с човек за цял живот.
Тези които притежават истинска духовност не се чувстват добре ако един ден са на седмото небе на екстаза, а след това се провалят и затъват в грехове които не могат да бъдат опростени; защото тяхната религия не се базира на емоционалната природа на която са присъщи тези чувства, а е вкоренена във виталното тяло което е носител на разсъдъка и което е стабилно, упорито и последователно по пътя който човек е избрал. Както новите форми се размножават чрез втория етер на виталното тяло, така и Висшето Аз, Христос Вътре в нас, се формира от същия носител. Виталното тяло, в неговите най-висши аспекти – в двата висши етера.
Но както на едно дете което се ражда на света му е нужна храна, така също и на Христос който се ражда вътре в нас е бебе и има нужда да се храни докато порасне. И както физическото тяло расте чрез непрекъснато асимилиране на материя от химическия регион, твърди тела, течности и газове, така също с растежа на Христос обемът и формата на двата висши етера нарастват и оформят един блестящ светещ облак около мъжа или жената, достатъчен за да направи лицето му с божествено излъчване; този блестящ облак ще изпълни човека с брилянтна светлина, така че истина е, че „ще се движи в светлина”. Чрез упражненията дадени от розенкройцерската Школа на Западната Мъдрост става възможно да се отделят двата висши етера и тогава човек може да пристъпи извън физическото си тяло, оставяйки го за известно време изпълнено и витализирано само от двата нисши етера; тогава той става това което наричаме Невидим Помощник(Помагач).
Има различни степени на духовно зрение. Една от тях дава възможност на човек да вижда обикновения невидим етер с многобройните същества които се намират в тази област. Друга по-висока степен му дава способността да вижда света на желанията и дори света на мисълта, докато се намира във физическото тяло. Но тези способности, наистина ценни ако се използват по контрола на човешката воля, не са достатъчни за да се чете „Паметта на Природата” с абсолютна точност. За да се осъществи това и да могат да се направят необходимите проучвания за да може да се разбере как се гради и разгражда „Мрежата на Съдбата”, необходима е способността да се излиза от физическото тяло и да се действа отвън в това тяло на душата, за което обяснихме че е съставено от двата висши етера, също така, те са обвити от тялото на желанията и ума. Така човек който проучва е снабден с всички качества, той знае и помни всичко което е научил във физическия свят и има способността да върне обратно във физическото съзнание това което е научил извън физическия свят. След като човек притежава тази способност той също така трябва да се научи да разсъждава и да прави заключения, даразбира нещата които вижда отвън, защото отбележете следното: не е достатъчно да можем да излизаме извън тялото в друг свят и да можем да виждаме нещата там; само поради този факт няма да станем всемогъщи и няма да можем да разбираме света там както не разбираме напълно нашия физически свят само поради факта че живеем тук в продължение на години. Необходими са учене и прилежание за да се разбере напълно същността на невидимите светове както са необходими учене и прилежание за да се разбере същността на света в който сега живеем в нашите физически тела. Затова книгата „Паметта на Природата” не може да се прочете лесно при първия опит, нито пък при втория, защото също така както е нужно време за едно дете да се научи да чете тук, там също е нужно време и усилие за да се разшифрова този възхитителен древен свитък.
Общо известен факт е, че историята на земята е записана с непогрешими знаци върху скалите и глетчерите; върху всеки скален отломък опитният учен може да открие отпечатък който му дава ключа за дешифриране на послание относно развитието на земята през последните епохи и е чудесно човек да може да се запознае с публикациите на тази тема, как учените успешно могат да изградят цяла история от многото отделни данни. Също така, добре известно е, че когато се движим ние оставяме след нас знаци които могат да бъдат проследени, въпреки че са невидими дори за самите нас. Учудващата способност на индианците, описана от автори като Ф. Купър например, да проследяват приятелите и враговете си в девствените гори водени от прекършени клонки и други подобни знаци, далеч е надмината от учените сега които проследяват престъпници по пръстовите им отпечатъци. Подобните фантастични подвизи на Шерлок Холмс сега се повтарят чрез действителни постижения при криминалните разследвания. Действията на даден човек, който живее сега, могат бъдат възпроизведени от прожекционна камера много години след като действителният актьор е в гроба си. И така, можем в светлината на тези последни разкрития да подготвим ума си да повярва, че съществува някакъв автоматичен запис на всеки човешки живот и на живота на обществата, запазен в това което можем да нарече, поради липса на по-добър израз, Паметта на Природата. Тя съдържа еволюционните етапи достигнати от всички живеещи същества и предоставя на пратениците на Бог, Записващите Ангели, необходимите информация и насоки за да ни помагат в развитието на знанието, силата и мъдростта. Доколкото се отнася до индивида, този запис започва в момента когато той поема първата глътка въздух и продължава докато последният издишан въздух напуска артериалната кръв. Ние знаем, че цялата вселена е изпълнена и вибрира от живот, че всеки обект непрекъснато излъчва от себе си трептящи вълни които регистрират присъствието му и разкриват естеството му. Ние също така знаем, че когато едно дете вдишва за първи път, физиологическото състояние на кръвоносната система се променя, foramen ovale се затваря и кръвта започва да тече през сърцето и белите дробове. Там кръвта влиза в досег с въздуха зареден с образ на заобикалящата среда. Така кръвта, която е носител на Его, абсорбира в белите дробове оформена картина на външния свят. Когато кръвта протича през лявата камера на сърцето, тя оставя един отпечатък върху малкия семенен атом* който се намира във върха на сърцето и този отпечатък съответства на филма заснет от една камера. И не би трябвало да се срещне трудност при разбирането и повярването в тази идея защото голям брой изображения трябва да се отпечатат върху много малка повърхност. Като вземем под внимание, че образът на луната която виждаме в ретината е по-малък от една девет стотна част от инча в диаметър, ние ще разберем че една много малка картина може да бъде много ясна защото дори върху това миниатюрно петно ние различаваме на луната планини и долини и то с просто око. Изображението на един човек, който се намира на разстояние около сто фита е по-малко от една двадесета от инча, според специалистите, и въпреки това ние различаваме в тази миниатюрна картина израза на лицето, шарките на тъканта на облеклото и т.н..Подобно, върху миниатюрния семенен атом има изобразена картина на всяко наше действие което някога сме извършили, на всяка сцена на действие в която сме взели участие през цялото време, от раждането до смъртта. Geoge du Maurier и Jack London описват в „The Star Rover” как един затворник в плътта може да преживее отново и отново случките от своето детство, където той вижда себе си, своите родители, своите приятели и цялото си обкръжение по действителен начин репродуцирани от етерния запис на неговото детство и дори на минали животи. Всеки един който знае тайната как да влезе в съприкосновение с тези картини може да открие и да разчита различните животи на хората с които е свързан, медиумите доказват това.
______________________________________________________________________
*”атом” – авторът използва този термин имайки предвид вероятно „частица”; „atom/atoms” са преведени като атом/атоми на повечето места в текста, но биха могли да означават - частица/и (в общия случай), атом/и, молекула/и, тъкан/и и т.н. в случая: информационен носител
______________________________________________________________________
Но докато скорошни записи могат да се разчитат сравнително лесно, когато се връщаме назад става все по-трудно да се чете защото записите които са направени в етера са слаби в сравнение с записите направени в по-високите области и бързо избледняват.
Когато човек притежаващ духовно зрение наблюдава процес на разболяване, той ще установи че виталното тяло всъщност започва да се разрежда и когато достигне точката на изтъняване когато вече не може да поддържа физическото тяло, то започва да проявява признаци които наричаме болест. И отново, известно време преди да започнем да виждаме признаци на физическо възстановяване, виталното тяло постепенно става все по-плътно като структура; тогава започва периодът на оздравяване. Също така, хората които са имали контакт с пострадали от катастрофа знаят, че болките не са толкова остри непосредствено след инцидента, както по-късно; това е така защото виталното тяло не е наранено в момента на катастрофата и пълния ефект не се чувства докато това тяло-носител не е станало достатъчно разредено и изтъняло за да не може да поддържа жизнените процеси. И така, виждаме че етерът на едно човешко същество се променя; а съответно на мистичната аксиома, „Както горе, така и долу”, и обратното, така също съществуват промени и в планетарния етер, от който е съставено виталното тяло на Духа на Земята. Както съзнателната памет за близки събития която е силна в човешкото същество постепенно избледнява, така също етерният запис, който е най-ниският аспект на Паметта на Природата избледнява с течение на времето.
В най-високото подразделение на Областта на Конкретната Мисъл, точно на границата между чистия дух и материята, се осъществява едно отпечатване на обектите и събитията в този свят, което е сравнително много по-ясно и по-трайно отколкото етерния запис защото докато отпечатаните събития върху етерния запис избледняват до изчезване за няколко стотин години и дори важни събития се задържат само за хиляда или две хиляди години, записът в най-високото подразделение на Областта на Конкретната Мисъл остава през целия Земен Период. Докато записите направени върху отразяващия етер могат да бъдат разчитани от необучени хора които притежават в малка степен духовна зрение, необходими са няколко посвещавания преди да стане възможно за който и да било да разчита записите съхранени във високата област която беше спомената. Вие лесно ще разберете връзката на този запис със записа направен в етера, а също така с напълно перманентния запис който е отпечатан в Света на Човешкия Дух ако разгледаме диаграма #1 на страница 51 от Космогонията. Парацелзий нарича записа направен в етера – Сидерална (Звездна) Светлина; и Елифас Леви, великият кабалист споменава тези записи като пазещи се в Астралната Светлина. Това по смисъл е вярно защото, въпреки че те нямат нищо общо със звездите, както се подразбира от името, те се откриват в Етерната Област извън земната атмосфера. Медиумът или жертвата на хипноза които напускат тялото по един пасивен начин под външен контрол, левитират към тази област така естествено както нашето физическо тяло гравитира към центъра на земята.
Както се твърди в Космогонията във връзка със строежа на нашата планета, пътят на посвещаването минава през земята от повърхността към центъра, последователно през всеки пласт (стратум) и макар че нашите физически тела се притеглят по това направление от силата на гравитацията, тяхната плътност препятства проникването или преминаването им през земята така ефикасна както и силата на левитация отблъсква от тези висши области групата на необучените, спомената по-горе. Само когато със силата на нашия собствен дух сме напуснали тялото си, инструктирани и напътствани, и защото сме водили праведен живот, ние сме в състояние да разчитаме етерния запис най-добре. В по-нататъчен етап на напредък на Посветения се отваря „водния стратум” в земята и тогава той е в състояние да разчита записа на минали събития който е гравиран перманентно в живата субстанция на Областта на Архетипните Сили, където време и пространство практически не съществуват и където всичко е едно вечно Тук и Сега.
ЧАСТ III
„ЖИВЕЕЩИЯТ НА ГРАНИЦАТА” - ПРИВЪРЗАНИ КЪМ ЗЕМЯТА ДУХОВЕ
Докато изучаваме „Мрежата на Съдбата, как се Изгражда и Разгражда”, целесъобразно е да посветим малко време на мистериозния „Обитател на граничната зона”, един субект който до голяма степен е погрешно разбран. Нашите проучвания на предишните животи на известен брой хора които са се обърнали към Централата на Сдружението на Розенкройцерите за помощ във връзка с така нареченото обсебване, доказаха че техните неприятности са причинени от една фаза от това което погрешно е било наречено от хора проучвали проблема преди нас: „Живеещият на Границата”. Когато такива случаи са изследвани просто чрез използване на духовно зрение или чрез четене в етерния запис, много лесно може да се допусне грешката да се обърка това видение или призрак с истинския Обитател на Границата. Но веднага щом разгледаме случая във вечните записи намиращи се в Областта на Архетипните Сили, проблемът изведнъж се изяснява и фактите обобщени от тези проучвания могат да се сумират както следва:
В момента на смъртта когато семенният атом в сърцето се откъсва и който съдържа в себе си целия жизнен опит от последния живот в панорамна картина, духът напуска своето физическо тяло взимайки със себе си по-ефирните тела. След това той се рее над плътното тяло което сега е мъртво, както ние казваме, за време вариращо от няколко часа до три и половина дни. Определящият фактор за продължителността на времето е силата на виталното тяло, носителят който образува тялото на душата за което пише в Библията. Тогава се осъществява преминаваща картинна репродукция на живота, една панорама в обратен ред от смъртта към раждането и картините се отпечатват (или гравират, copy) върху тялото на желанията посредством отразяващия етер във виталното тяло. През това време съзнанието на Духа е концентрирано върху виталното тяло, или поне така би трябвало да бъде, и поради това той няма усещания за физическата материя. Картината която се импрегнира върху носителя на чувствата и емоциите, тялото на желанията, е базата на последващите страдания по време на живота в чистилището поради злодеяния и радостта и насладата на първото Небе поради сторените добрини през отминалия живот. Това бяха главно фактите относно смъртта, които авторът имаше възможност лично да наблюдава по времето когато учението му беше дадено за първи* път и когато с помощта на Учител му беше представено картинното възпроизвеждане на живота когато хора преминаваха през портата на смъртта, но изследванията от по-късно време откроиха един допълнителен факт, че има и друг процес който протича през тези важни дни след смъртта. Осъществява се едно разцепване във виталното тяло, подобно на това което става в процеса на посвещаване. Такава част от този носител която може да се нарече „душа” се сраства с висшите носители и тя е базата за съзнание в невидимите светове след смъртта. По-долната част, която се шкартира, се връща при физическото тяло и се рее над гроба при голямото мнозинство от случаите, както се твърди в Космогонията. Това разделяне на виталното тяло не става по един и същ начин при различните хора и зависи от начина по който е бил изживян последния живот и от характера на човека който преминава в отвъдното. В екстремните случаи това разделяне се различава много от нормалното. Този момент от съществено значение, се открои ясно при много случаи на предполагаемо обсебване от духове, които се проучваха от нас; всъщност това бяха случаите които предоставиха най-задълбочените и изумителни разкрития на най-последните изследвания за природата на обсебването, от което страдаха хората които се бяха обърнали към нас за помощ. Както може да се очаква, разбира се, разделянето при тези случаи демонстрираше преобладаващо зло. И тогава се помъчихме да разберем дали има също така друга група от хора при която става различно разделяне с преобладаване на доброто. С радост мога да споделя, че се установи че това е така и след претегляне на откритите факти, след направено съпоставяне и балансиране, следното описание на разглеждания проблем и причините му, изглежда правилно:
Виталното тяло се стреми да изгражда физическото, там където нашите желания и емоции са го разрушили. Борбата между виталното тяло и тялото на желанията е това което поражда съзнание във физическия свят и което втвърдява тъканите, така че мекото тяло на едно дете постепенно става плътно и грубо и накрая се свива в старостта последвана от смъртта. Дали нашите желания и емоции са морални(нравствени, добронамерени, благочестиви, честни, съвестни) или не, този факт се отразява по подобен начин на виталното тяло. Където главният подтик за действие е преклонението пред високи идеали, където в продължение на много години високо духовната природа е можела да се изразява свободно и особено когато това е ставало заедно с практикуването на научно обоснованите духовни упражнения предоставени на учениците от Сдружението на Розенкройцерите, количеството на химическия и жизнения етери постепенно се намалява и тяхното място се заема от увеличения обем на светлинния и отразяващия етери. В следствие на това като резултат се получава така, че физическото здраве не е така добро при хората които следват висшия духовен път, както при хората които са отдадени на долната си природа и по този начин привличат химически и жизнен етери в количество съответстващо на количеството и естеството на пороците им, до частично или напълно изключване на двата по-висши етера.
Няколко много важни последствия свързани със смъртта се получават вследствие на този факт. Тъй като химическият етер е този който циментира молекулите на тялото и ги държи на местата им през живота, когато е на лице само минимално количество от този материал, дезинтеграцията на физическия носител след смъртта би трябвало да е много бърз процес. Това авторът не е бил в състояние да потвърди защото е било трудно да се намери човек с висока духовност който да е починал наскоро, но това изглежда вярно ако вземем предвид описания в Библията факт, че тялото на Христос не е било намерено в гробницата когато хората са отишли да го потърсят там. Както споменахме вече, във връзка с тази материя, Христос е спиритуализирал (или одухотворил) тялото на Исус толкова високо, направил го е толкова вибриращо, че е било почти невъзможно да се задържат частиците на място по време на пребиваването му на земята. Този факт беше известен на автора от учението дадено му от Старшите Братя и от неговите собствени проучвания в Паметта на Природата, но разглеждане на този факт във връзка с предмета за смъртта и после смъртното съществуване не беше направено доскоро.
Реалният „Обитател на Граничната зона” е съставно елементално същество създадено в невидимите области от всичките ни нетрансмутирани (или непреобразувани) лоши или зли мисли и действия през всички минали периоди на нашата еволюция. Този „обитател” пази входа към невидимите светове и ни предизвиква като се противопоставя на нашето право да влезем там. Това създание трябва да бъде избегнато или преобразувано. Ние трябва да си създадем достатъчно равновесие, спокойствие и силна воля, така че да можем да се изправим лице в лице с него и да можем да го командваме, преди да можем в пълно съзнание да встъпим в свръх-физическите светове.
Според горното твърдение земният начин на живот пропорционално увеличава дела на нисшите етери спрямо висшите във виталното тяло.Така където, плюс това, начинът на живот е бил , както се казва, „чист” и ексцесиите и излишествата са били избягвани, здравето е много по-добро от това на стремящия се към духовно извисен живот, защото неговото поведение и начинът му на живот изграждат витално тяло съставено по принцип от висши етери. Той обича „хляба на живота” повече отколкото материалната храна и поради това този негов инструмент става все повече като напрегната струна, с повишена активност на нервната система и много фин, състояние на изострена чувствителност което силно подпомага духовните състояния, но което е изпитание от гледна точка на физическия организъм.
При огромното мнозинство от хората значително преобладават себичността, егоизмът и стремежът да се вземе колкото се може повече от живота, така че те или са заети да запазват притежанията си или да натрупват такива и да се грижат за тях и понеже не им остава много време или желание, не култивират душевни качества които са така необходими за истинския успех в живота. Авторът често е чувал твърденията им, че ако те плащат на духовниците или на църковните служители да изучават Библията през шестте дни от седмицата и на седмия ден да им излагат в резюме това което са научили, това би трябвало да е всичко което се изисква за да се получи входен билет за рая. Те ходят на църква и правят нещата които обикновено се квалифицират като солидни и почтени; що се отнася до останалото, „те си прекарват добре”. Поради това, получава се толкова малко което остава за постоянно от всеки живот на мнозинството от хората и еволюцията е толкова заплашително бавна, че когато някой може да наблюдава акта на смъртта от висшите региони на Света на Конкретната Мисъл и, ако може да се каже така, погледне надолу, не му изглежда че изобщо нещо се запазва от виталното тяло. Изглежда че цялото витално тяло се връща при физическото тяло да се рее над гроба и там да се разложи едновременно с него.
Но наистина, все пак, една все повече нарастваща част се прилепва към висшите носители и заедно с тях отива в света на желанията* за да бъде основа на съзнанието там и да бъде жива през чистилищния и небесните животи, основно съществуваща докато човек пристъпи във второто небе и се обедини там с природните сили полагайки усилия да изгради за себе си нова околна среда. Тогава тази част вече е абсорбирана почти напълно от духа, и ако е останало нещо материално, то бързо се отделя. И така, личността от последния живот изчезва и духът няма да се срещне с нея през бъдещи животи на тази земя.
_____________________________________________________________________
От мен: Възниква въпросът, как е възможно земна материя, какъвто е етера, да съществува в по-горния свят на желанията който е съставен от друга съвсем различна материя. Според мен точно тук е най-важното – трансмутира (преобразува се) земната материя в материя на по-висш свят което е и ОБРАЗУВАЕ или РАСТЕЖ на ДУША, както пише Макс Хайндел и така съществува в по-висшия свят.
______________________________________________________________________
Но има такива хора, с такава зла природа, които с удоволствие водят порочен, брутален и рушащ живот и които се наслаждават на болката която причиняват. Понякога те дори разучават и се занимават с окултни практики с цел причиняване на зло, понякога постигат напредък в тези области, така че имат власт над своите жертви. Тогава техните неморални отвратителни действия резултират във втвърдяване на тяхното витално тяло. При такива екстремни случаи, когато животинската природа има върховенство, когато не е имало проява на душа през изминалия земен живот, разделението във виталното тяло, за което споменахме по-горе, не може да се осъществи при смъртта, защото няма разделителна линия. В този случай, ако виталното тяло би гравитирало обратно към плътното тяло и там би се разложило постепенно, последствията от един много лош живот не биха били толкова негативни, но за съжаление, при тези случаи се получава едно вкопчващо захващане на виталното тяло и тялото на желанията, което възпрепятства разделянето им. Ние сме виждали, че там където човек води преимуществено високо морален начин на живот, неговите духовни тела-носители се подхранват и нарастват за сметка на нисшите. И обратното, когато съзнанието му е фокусирано в нисшите носители, той ги усилва неимоверно. Трябва да бъде разбрано, че живота на тялото на желанията не се прекратява когато духът го напуска; то притежава някакви остатъчни живот и съзнание. Виталното тяло също е в състояние в малка степен да усеща и чувства в продължение на няколко дни след смъртта при обикновените случаи (усеща се болката при балсамирането, аутопсиите и т.н. непосредствено след смъртта), но там където низък живот е втвърдил виталното тяло и го е направил изключително издръжливо, то силно се привързва към живота и започва да се храни с миризмите от храна и алкохол. Понякога, като паразит, то дори става вампир за хората с които влиза в съприкосновение.
По този начин, един човек може да съществува* в продължение на много години след смъртта си без да бъде виждан сред нас и то много близо до нас. Той е много по-опасен от престъпниците във физическо тяло защото може да подстрекава хората с подобни на неговите наклонности към криминални деяния без да се опасява, че ще бъде разкрит и наказан от закона.
____________________________________________________________________
От мен: съществува в етерната област
_____________________________________________________________________
Затова, такива същества представляват най-голямата заплаха за обществото.Те са изпратили безброй много жертви в затвора, разрушили са семейства и са причинили неимоверни страдания. Те винаги изоставят жертвите си когато последните са попаднали под ударите на закона. Те злорадстват когато жертвите им страдат и това е част от пъкленото им дело. Съществуват и други групи от подобни същества които се наслаждават правейки се на „ангели” при спиритуалистически сеанси. Те също си намират жертви там и ги обучават в обезсмъртяващи практики. Така нареченият „полтергайст”, който се забавлява чупейки предмети, премествайки мебели, събаряйки шапки от главите на изумената аудитория и други подобни щуротии, също принадлежи към тази група. Силата и плътността на виталното тяло на такива същества ги улеснява да осъществяват физическо проявление на хора които са преминали отвъд в света на желанията; всъщност виталните тела на тази група от духове са толкова плътни, че те са почти физически и наистина за автора е странно, че някои от хората които биват превземани от такива същества не могат да ги видят. Ако биха могли да бъдат видени, само един поглед върху подигравателното изражение на лицата им би разсеял илюзията че били ангели.
Съществува и още една група от духове принадлежащи към същата категория, които се явяват на хората стремящи се към духовно развитие и не се занимават със спиритуализъм., представяйки се за индивидуален учител и „преподавайки” им глупости. Те също се възползват от доверчивостта и лековерието на своите жертви по невероятен начин и дори да прикриват намеренията си и крайната си цел в продължение на години, все някога те разкриват истинския си образ. Затова, колкото и често да предупреждаваме никога няма да е достатъчно – никой не трябва да приема от когото и да било, видим или невидим, учения дори в най-малка степен различаващи се от неговата собствена концепция за морал и етика. Опасно е да допускаме близо до себе си хора от този свят и да им се доверяваме напълно; ние сме се уверили в това благодарение на личния си опит и реагираме съобразно него. Трябва, естествено, да бъдем много внимателни когато става въпрос за душата и да не доверяваме това най-важно нещо, духовното ни благополучие, в ръцете на някого когото дори не можем да видим и когото не можем да преценим що за същност е. Разбира се, има много духове които не причиняват зло на своите жертви и които само ги водят за носа в продължение на години без да ги наранят по някакъв начин. НО Самооповаване, разчитане на собствените сили, това е есенциалното качество което трябва да култивираме на това ниво от нашата еволюция; мистичната максима „Помогни си сам и Господ ще ти помогне” винаги звучи в ушите на тези които се стараят да следват правия път. Така че, ние трябва да се водим сами без страх и без помощ от никой дух.
Удивително е, когато човек изследва миналото в Паметта на Природата с цел да разбере какво е било положението относно това вкопчване на виталното тяло и тялото на желанията през миналите векове и хилядолетия. Ние, разбира се, смятаме въз основа на абстрактни разсъждения, че колкото по-далече назад се връщаме в човешката история толкова по-примитивни са хората. Но, че примитивизмът и диващината са толкова обичайни и толкова брутални в нашето историческо време и че това е наистина така и извън всякакво съмнение беше, ако може така да се каже, твърде шокиращо за автора. Учили сме, че егоизма и желанието са били съзнателно поощрявани под господството на Йехова за да предизвикат инициатива за действие. Това, с хода на времето така е втвърдило тялото на желанията, че когато се е осъществил адвента на Христос не е имало почти никакъв небесен живот в рая за тогавашните хора; но авторът, лично, никога не е осъзнавал този факт преди да започне последното си проучване на „Мрежата на Съдбата”.
Така също тези древни хора не са се задоволявали само да вършат злини докато са живеели на земята и после да се оттеглят. Не, оказва се, че те са убивали и взели със себе си бойните си коне, положили са оръжията си в ковчезите си и са направили всичко необходимо да ги имат на разположение тук, защото етерът в тези неща който им е принадлежал през миналия живот е привлекателен за тях и това е причината да задържат тези неща в сферата на земята. Това им позволявало да обитават замъците си в продължение на много години, но разбира се, те не са принадлежали само към класите на богатите и военните, принадлежали са и към други класи. При случаите на кръвна вражда когато са били убивани хора, духовете подстрекавали роднините на жертвата към отмъщение и изпълнение на кървава разплата. По този начин те увековечавали злото и държали света в състояние на непрекъснати кръвопролития; но това положение на нещата съвсем не е преустановено в наричаните от нас модерни времена. Винаги когато един човек умира, който е хранил лоши чувства, злоба и омраза в сърцето си, това съединява и заключва тялото на желанията и виталното тяло и прави тези хора по този начин много по-сериозна заплаха за обществото,такава каквато човек който не се е занимавал с този проблем не може да си представи. Затова, не е необходимо друго основание за да бъде забранена смъртната присъда за да не пускаме сред нас такива опасни индивиди, които да влияят на хората със слаб морал и да ги подстрекават да тръгнат по техния лош път.
ЧАСТ IV
„ТЯЛОТО НА ГРЕХА” – ОБСЕБВАНЕ ОТ СЪЗДАДЕНИ ОТ САМИЯ ЧОВЕК ДЕМОНИ –ЕЛЕМЕНТАЛИ
Привързани към замята духове, тези за които беше споменато преди, гравитират към ниските области на света на желанията който прониква и обхваща етера и са в непрекъснат и близък контакт с тези хора на земята които приличат на тях и са склонни да им помагат в осъществяването на злотворните им намерения. Обикновено те се задържат в това привързано към земята състояние за петдесет, шестдесет или седемдесет и пет години, обаче са установени и екстремни случаи когато такива хора се задържат за векове. Доколкото авторът беше в състояние да установи за периода до нашето съвремие, изглежда няма граници в това какво те могат да направят или кога те могат да се оттеглят. Но през цялото време те натрупват ужасен товар от грехове и не е възможно да избегнат страданието вследствие на това; защото виталното тяло отразява и отпечатва дълбоко запис от техните прегрешения в света на желанията и когато накрая те ще бъдат освободени да встъпят в чистилището те ще се срещнат със заслуженото възмездие. Страданието им по време на живота в чистилището естествено ще бъде пропорционално на времето през което те са вършили злодеяния след смъртта си в плътно тяло – още едно доказателство, че „Мелницата на Господ мели бавно, но за сметка на това изключително ситно”.
Когато духът е напуснал Тялото на Греха, както ще наричаме този носител като противоположност на Тялото на Душата, за да се издигне на второто небе, то не се разлага на съставните си части така бързо както обикновените обвивки (или черупки) изоставяни от нормалните хора защото съзнанието вътре в него(в Тялото на Греха) е увеличено поради това че е композирано от две тела; може да се каже, че бидейки съставено от виталното тяло и тялото на желанията, то има едно индивидуално (или персонално) съзнание което всъщност не е малко. То не притежава високи умствени способности, но има хитрост и ниско лукавство които го правят да изглежда надарено с истинско духовно присъствие, като един Его, всъщност това е което му позволява да води отделен живот в продължение на много векове. (забележка от мен: и сега, какво излиза, че злите и грешни хора са безсмъртни, а добрите и праведни умират?) Напусналият (отлетелият) дух междувременно встъпва на второто небе, но понеже не е свършил никаква работа на земята за да се стреми към и да се наслаждава на дълъг престой там или на третото небе, той пребивава там само толкова време колкото е нужно за да си създаде нова околна среда и се преражда след това много по-рано от обикновеното – за да задоволи голямото си желание за материални неща което го притегля силно към земята.
Когато духът се върне на земята, неговото Тяло на Греха естествено е привлечено към него и обикновено се задържа при него през целия му живот, като демон. Проучванията ни доказаха, че тази група от създания без душа са изобилствали през библейските времена, за тях нашият Спасител говори като за дяволи, те са били причината за много обсебвания и телесни заболявания, както е писано в Библията. Гръцката дума „diamon” ги описва точно. Дори днес, обширни части от южна Европа и Ориента са нападнати от тях, положението е много лошо специално в Сицилия, Корсика и Сардиния. Цели племена в Африка, където често се практикува Вуду-магията живеят заедно с тези ужасни призраци; индианците в Америка и негрите в Южните щати също са техни жертви.
Но за съжаление злото не се ограничава само при тези, така наричани, нисши и изостанали раси. Точно тук, в страните които наричаме цивилизовани, в Северна Европа и в Америка откриваме, че обсебването от демони съвсем не е рядко явление, въпреки че, разбира се формата му не толкова ужасна както при горе споменатите места където това обсебване често се придружава от изключително долни отвратителни практики.
Преди време, авторът силно се опасяваше от ефекта който войната (първа световна война) може да има върху процеса на вкопчване на виталното тяло и тялото на желанията и съединяването им, който ефект би могъл да се изрази в раждането на легиони от чудовища които да наранят бъдещите поколения. Но с голямо чувство на облекчение той споделя сега убеждението си, че няма защо да се страхуваме за това. Само когато хората са преднамерено зли и отмъстителни и непрекъснато подхранват тези чувства и желанията и намеренията си да отмъстят на някого, само когато тези чувства са подхранвани, обгрижвани и задълбочавани, те втвърдяват виталното тяло и причиняват заключващата хватка на двете тела. Документи от Световната Война разкриват, че мнозинството от воюващите не са изпитвали чувства на ненавист към противниковите войници и когато случаят е предоставял възможност те да се срещнат извън бойните действия, те са се отнасяли едни към други като приятели. Така че, въпреки че войната е отговорна за ужасно много смърт сега и ще причини много детска смъртност в бъдеще, тя няма да има вина относно заболявания причинени от обсебване и престъпления провокирани от демоничните тела на греха.
Изхвърлените тела на греха, които описахме в предишните части на тази глава, обитават нормално и по предпочитание най-ниските области на етера и се кондензират там, така че стават почти видими. Понякога дори използват някои съставни части на въздуха и често съвсем ясно се виждат от хората които безпокоят и нападат постоянно, въпреки че жертвите им обикновено много внимават да не допуснат някой да заподозре, че те имат около себе си такъв демон, това се случва поне в западния свят; в южната част на Европа не изглежда това да е така.
Следвайки пътя на горе описаните проучвания, авторът проведе многобройни експерименти с духове които се намираха във високите области на етера, хора които току що бяха напуснали земния живот и хора които се намираха в света на желанията за по-дълго или по-кратко време, някои от които бяха почти готови за първото небе. Много духове които бяха отлетели от земния свят със желание съдействаха като субекти. Целта на тези експерименти беше да се определи до каква степен им беше възможно да се обвият с материя от долните етери и дори от областта на газовете. Установи се, че тези които току що бяха починали можеха доста лесно да понасят ниските етерни вибрации, въпреки че ако бяха хора с добри характери не им се искаше да остават там по-дълго от необходимото, чувстваха се зле там. Но когато опитвахме с хора от значително по-високите региони на света на желанията и до първото небе, ставаше все по-трудно да се обвиват в етер или да се спускат в него. Стигнахме до общо мнение, че това приличаше на спускане в дълбок кладенец или шахта където човек се задушава. Също така беше установено, че е абсолютно невъзможно за никой от физическия свят да ги види. По всички възможни начини се опитвахме да накараме хората, при които се спускаха тези духове, да почувстват присъствието им, но открихме никаква ответна реакция, въпреки че в някои случаи формите които кондензирахме бяха толкова непрозрачни, че на автора му се струваха толкова тъмни колкото бяха физическите хора чието внимание се стараехме да привлечем. Ние поставяхме нашите експериментални субекти между физическите хора и светлината; въпреки това не постигнахме успех при никой опит, нито с тези които от високите региони нито с тези които бяха починали неотдавна и бяха в състояние да се задържат в тази плътност и позиция достатъчно дълго време.
В допълнение към създанията току що споменати, които обитават тяло на греха направено от тях самите и които след това изстрадват своите собствени злодеяния в периода на чистилището, бяха открити още две групи които бяха подобни на горните в няколко аспекта, но и напълно различни в други. В допълнение на Божествените Йерархии и четирите вълни на живот на духове които сега еволюират на физическия свят чрез минералното, растителното, животинското и човешкото царства има също така други вълни на живот които се проявяват в някои от невидимите светове. Сред тях са определени групи от суб-човешки (намиращи се на по-ниско еволюционно ниво от човешкото духове, които се наричат елементали. Понякога се случва някой от тези елементали да влезе във владение на тялото на греха на някой от групата на примитивните племена и по този начин да добави интелигентност на това създание. При пререждането на духа който е създал това тяло на греха, появяващото се привличане ги събира, но поради наличието на елементалния дух вътре в тялото на греха, човекът става различен от останалите членове на племето и тогава се появява действащият лечител на племето. Тези елементални духове обсебили тялото на греха на индианци също така се проявяват и като спирит-контрол на медиуми и след като са придобили власт над медиума по време на живота му на земята, когато медиумът умре този елементален спирит-контрол го изблъсква от телата-носители в които се съдържа придобития му жизнен опит, като по този начин еволюцията на медиума може да бъде забавена с векове защото няма сила която може да накара този дух натрапник да се махне, след като той веднъж е придобил контрол над такова тяло. Затова, въпреки че практикуването ма медиумистизъм не показва ясно вреда върху практикуващия през земния живот, то представлява много, много сериозна заплаха за него - след смъртта му някой да влезе във владение на тялото му. Спиритуализмът изигра необходима роля за света. То, може би, беше главното нещо което разклати устоите на абсолютния материализъм в науката и освен това дава утеха на хората които са изгубили близки; то обърна невярващи в хора които започват да вярват в съществуванието във висши светове. Ние, въобще, не желаем да се отнасяме непочтително към тези хора, но не можем да мълчим безучастно защото чувстваме като наше задължение да подчертаем огромната опасност за тези, които позволяват да бъдат отвътре контролирани от духове които не могат да видят и за които не знаят нищо.
ЧАСТ V
ОБСЕБВАНЕ НА ХОРА И ЖИВОТНИ
Любопитен факт е, че суб-човешки елементали понякога се прикачват към определени хора, към семейства и дори към религиозни общества; но при тези случаи винаги беше установено, че тяхното тяло-носител не се състои от втвърдено тяло на греха композирано от вкопчени тяло на желанията и витално тяло, а че носителят е бил взет от практикуващ медиум и който е имал обикновено добър характер и че етерът на този носител е бил в състояние на дезинтегриране. За да компенсират това и да удължат времето през което този носител ще се запази те изискват от хората на които служат регулярно да им предоставят храна и да горят тамян; въпреки че, разбира се, те не могат да асимилират физическа храна, те могат да поемат етерните изпарения от храната и живеят от това, също така от дима на тамяна.
Това илюстрира още веднъж факта, че чистотата на молитвите не ще ни защити когато вървим срещу законите на Бог, както няма да избегнем изгарянето ако си поставим ръката в огъня, без значение защо сме го направили. Но, все пак, беше установено, че в случаите когато медиумът е притежавал чистота на мотивите и силна религиозност, за тези зловещи същества е много трудно да задържат виталното тяло за дълго време; скоро те се отказват да полагат усилия и търсят друга жертва която има природа по-сходна със собствената им. Затова в Южна Европа и в Далечния Изток има елементали които си присвояват виталните тела на цели семейства, поколение след поколение изоставяйки дадено тяло за да се настанят в друго и служат по някакъв начин на тази фамилия срещу храна, която обикновено им се предоставя регулярно. Някои от тях са така долни и отвратителни, че не се задоволяват с обикновена храна, а изискват кръв, дори човешка кръв, и това са съществата които са отговорни за кървавите жертвоприношения в Индия и Филипините, които се извършват на религиозни церемонии. Това е основата на родовия култ на Изтока.
Тези същества, както и телата на греха които не са одушевени от външна интелигенция, са били наричани „Обитателите на граничната зона”, название предимно основаващо се на факта,че когато човекът който първоначално ги е създал се прероди, демонът се прикрепва към него и става изкусител и дявол за него през целия му живот. Установявано беше и то нерядко, че в случая на човек който през даден живот е създал такъв демон, но който си е взел поука от този живот така присърце, че се е прочистил през чистилищния живот и който след като се е преродил се старае с цялата си душа да води чист, праведен и честен начин на живот, това тяло на греха все пак винаги е налице и е готово да го тормози. Много от хората, които са били измъчвани по този начин са имали такова голямо желание да променят нещата, че са се оттегляли в манастири и са се отнасяли със жестока строгост към собствените си тела; всеки от тях е вярвал, че демонът който ги преследва и чието присъствие човекът е съзнавал е бил дявола или негов пратеник.
Казано е че синът е баща на човека и това е вярно. В този смисъл нашият предишен жизнен опит прогресира в сегашния живот и в бъдещите ни животи и в този смисъл също така важи сентенцията „греховете на бащите се предават на синовете им”; справедливо е, това не може да се отрече, защото деянията на хората създали формацията тяло на греха са били от най-ужасния вид който можем да си представим.
Когато един булдог захапе нещо, той не иска да го пусне. Това предполага, че той може да отпусне хватката ако желае. По различен начин змията захапва жертвата си, зъбите й са разположени така, че веднъж захапала тя не може да отпусне хватката и трябва да преглътне жертвата си. Интересно е, че нещо подобно се случва при обсебването.
Вие си спомняте, че авторът винаги е твърдял, че спирит-контролът стои извън тялото на жертвата си и се намира зад нея, манипулирайки органа за говор или цялото тяло, което може да се случи, от и чрез церебелума и medulla oblongata, където гори пламъкът на живота с двоен бръмчащ звук съставен от два тона, индикиращ съпротивлението на тялото срещу манипулирането на нашественика. Нашите най-скорошни проучвания, обаче, са пропуснали факта че спирит-контролите които манипулират жертвите си отвън, са благоразумните които предпазливо избягват капана. Докато те са отвън, те могат да се оттеглят във всеки момент когато желаят и да изоставят жертвата си да продължи да живее както желае. И те правят същото. Но има други духове които не са така разумни, или които са може би по-храбри и безразсъдни или толкова силно им се иска да влезнат във физическия свят, че се отказват от всякаква предпазливост Вмъквайки се в тялото на своята жертва те се озовават в същото положение както плячката на змията; желаното тяло на тяхната жертва ги е обхванало в заключваща хватка и те не могат да се освободят и да го напуснат, при нормални условия. Така обсебването става постоянно и цялата личност на жертвата се променя.
Ако обсебващият дух е елементал или суб-човешко същество което не в състояние да си служи с ум и ларинкс, които са най-последните човешки придобивки, така обсебеният човек става безнадеждно побъркан, не рядко със зъл нрав и способността за говор също е нарушена. Почти невъзможно е да се изтласка едно такова същество, след като веднъж се е вмъкнало. Изследвания на минали животи разкриват че това страдание обикновено е следствие на желанието да се избяга от живота на земята; защото за тези които са обсебени често се установява че са извършвали самоубийство в предишни съществувания. Те не са ценили телата които са имали и като последствие в следващи животи психиката е станала по-слаба или вследствие на органични заболявания или вследствие на силен шок или след обсебване. Във всеки един от тези случаи духа е изтикван извън тялото си, винаги реещ се около него и мъчещ се да го притежава отново, но не е в състояние да го направи поради недостиг на ум посредством който да се фокусира върху мозъка или поради обсебване от чуждо същество.
Обикновено причината за самоубийство са страдания и разочарования, често силни страдания причиняват разстройство на психиката; но тогава духът в голяма степен е способен да разбере и да се справи с положението дори и когато той може би не в състояние да използва носителите си поради недостатъчно фокусиране на ума. Но когато той е отстъпил и се е опитал да избяга чрез самоубийство, той научава по горе описания начин да цени тялото и неговите връзки, така че в бъдеще никакви провокации няма да са достатъчно силни за да го накарат да скъса сребърната нишка. И наистина, понякога страданието идва за да изкуси и предизвика човек, който в миналото се е предал и е извършил този акт и когато той му се противопостави и издържи, това че той е останал непоколебим пред изкушението го прави свободен. Принципът е същия в случая на алкохолика от минал живот, който бива изкушаван да пие за да се провери стабилността на характера му чрез съзнателния му отказ от този порок.
Прави впечатление, че когато е извършено самоубийство през даден живот и след това е изтърпяно ужасното след-смъртно страдание през времето докато архетипът все още съществува*, това често предизвиква у такива хора болезнен страх от смъртта в последващия живот, така че когато естествената смърт настъпи те изглеждат обезумели от ужас след като напуснат тялото си и с такова огромно желание да се върнат обратно във физическия свят, че често те извършват такова престъпление на обсебване по най-глупав и необмислен начин. Обаче, тъй като не винаги се намират подходящи за обсебване хора със слаба и пасивна психика (но дори и да има такива не е сигурно, че човекът който току що е напуснал земния свят и който търси възможност да се всели чрез обсебване, ще намери за себе си такъв обект). Тогава често се случва странно и ужасно нещо, такъв дух измества собственика на животинско тяло и се вселява в този носител на животното. След това му се налага по ужасен начин да живее като животно. Ако това животно търпи жестокостите на своя стопанин, обсебилият го човешки дух страда както животинския дух би страдал. Ако животното трябва да бъде убито за храна, човекът вътре в него вижда и разбира приготовленията за клането и трябва да премине през ужаса на това преживяване. Въобще не са редки такива случаи; всъщност това се случва много често, според наблюденията на автора в големите американски кланици и разкриването на този факт по болезнен начин потвърждава нуждата да се положат усилия за да научат хората великата истина, че смъртта, както и раждането, са само едно събитие от непрекъснатата изява на вечния никога не свършващ живот на безсмъртния дух.
Безусловната вяра в тази максима би отстранила неизказани мъка и нещастие от живота на хората и ние трябва да направим всичко според нашите възможности за да помогнем да се разпространи това евангелие на Живота.
Понякога се случва, също така, един зъл човек да се въплъти в кръвожаден звяр и да се наслаждава тероризирайки дадена група от хора. Когато Христос е бродил по земята, такива случаи на животинско обсебване от човешки дух са се срещали ежедневно и примерите описани в Библията съвсем не са митове и измислици за човек който притежава духовно зрение и може да чете в паметта на природата, тези неща наистина са ставали; всъщност древните ясновидци които са виждали такова често срещащо се обсебване на телата на хищни животни от зли хора, когато тези зли хора са напускали при смърт собствените си тела, мислели са че това е нормален природен процес, а не анормално състояние и затова са формулирали доктрината за Трансмиграцията.
______________________________________________________________________
*след самоубийство, човек търпи ужасни страдания през цялото време продължаващо до момента когато е би трябвало да настъпи естествената смърт
______________________________________________________________________
ЧАСТ VI
СЪЗДАВАНЕ НА ОКОЛНА СРЕДА – ГЕНЕЗИС НА НЕДЪЗИТЕ НА УМА И ТЯЛОТО
Факт е, очевидно, че животните действат по един и същ начин при еднакви условия защото се ръководят от групов дух, човешките същества не действат така. При хората съществуват толкова на брой видове колкото са индивидите, всеки един бидейки закон сам за себе си; и никога не бихме могли да предвидим действията на даден индивид изхождайки от действията на друг индивид когато двамата се намират при едни и същи условия; дори един индивид ще действа по различен начин при едни и същи условия по различно време. Поради това е трудно да се разглежда и да се изясни такъв предмет като „Мрежата на Съдбата” когато сме екипирани с мозък с такъв малък капацитет с какъвто човешките същества разполагат понастоящем. За да се разбере напълно този предмет е необходима интелигентност каквато притежават велики същества като Записващите Ангели които се грижат за и управляват тази сложна област от живота. Затова не бива да се мисли, че авторът излага в тази книга нещо повече от едно повърхностно виждане за това как съдбата се създава и разваля.
Всяко действие на всяко индивидуално човешко същество предизвиква във вселената определена вибрация която се разпространява и упражнява реакция върху него и върху другите хора в неговата околна среда(или близкото му обкръжение, например семейство); и никой човешки мозък не може нито да наблюдава нито да разбере и изложи резултатите от тези действия и реакции в рамките на няколко месеци, години или дори животи. Но ние сме се стремили, от основните впечатления оформили се в нашия мозък при изследването на този предмет, да класифицираме и да подредим пораждащите причини в миналото както сме ги видели и техния ефект, последствията от тях, в настоящия живот. Няколко стотин хора бяха изследвани в процеса на това проучване, а в някои случаи сме се връщали назад за три, четири или даже за повече животи за да хванем корена на проблема и да разкрием как действията в миналото влияят за да създадат определени условия или състояния в настоящия живот. Но, въпреки че сме направили възможно най-доброто на което сме способни при дадените условия, молим изучаващите да не приемат това изследване като напълно достоверен източник, а по-скоро като пътеуказател който, надяваме се, би помогнал да се решат определени проблеми.
Що се отнася да околната среда, струва ни се че изглежда, че хора които имат тежък характер и на които им предстои труден живот често се раждат при чужди хора където няма да получат никакво съчувствие и където техните страдания няма да намерят отклик сред най-близките им по рождение; или те са сираци, изоставени от родителите си или те бягат от дома си в много ранна възраст. Когато случаят е такъв, душата често гладува за съчувствие, което тя е избягвала да дава на нуждаещите се в предишни животи. Също така, ние откриваме случаи когато определени хора са извършвали ужасни жестокости в миналото поради което близките им са се срамували, накърнявали са достойнството им и в следствие на това най-близките им хора са страдали дълбоко защото са обичали този жесток човек. И в сегашния живот, когато тази душа трябва да плаща за минали прегрешения, тя ще се озове в една несъчувстваща среда, ще жадува за любов която е презирала в предишния живот. Така нейният жребий е най-тежък. Ако човек не е научил урока през един живот, няколко живота с подобни преживявания ще го научат да съчувства на тези които го обичат, а също така да бъде добронамерен и справедлив към всички останали.
Установи се, също така, че някоя душа е прегрешавала в предишен живот поради липса на добронамерено отношение към нея от страна на най-близкото й обкръжение, от страна на семейството й което би трябвало да й обгражда с любов, подкрепа и вярност. Липсата на такава съчувстваща среда, разбира се, не извинява прегрешенията в очите на закона и този човек ще бъде принуден в следващи животи да изкупва миналите си грехове. Но при такива случаи фигурите обикновено са разменени; семейството което в минали животи е било безразлично към него, сега е лудо по него и ще се отнася мило към него независимо от премеждията през които той трябва да премине поради миналото си. По този начин роднините изкупват своя дял от лошотията му която те са предизвикали чрез отказа им да му дадат милост и подкрепа в миналото.
Това са екстремни случаи, но естествено, най-лесно се дефинират закономерности въз основа на ясни и крайни случаи, колкото по-рязко са очертани събитията толкова по-лесно се класифицират. Законът който важи за екстремните случаи остава в сила по същия начин и в по-завоалирани ситуации, с модификации в подходяща степен за да се избере съответната околна среда.
Горе изложените факти ни показват ясно, че наистина всички сме свързани и че законът задължава всеки един от нас да дава възможно най-големите доброжелателност и милост на които е способен към тези които се нуждаят в семейството или извън него. Защото, ако разглеждаме нещата от живота от позицията на сегашното ни въплътяване само, може би няма да видим, че имаме някаква отговорност за това че някой наш роднина е пропаднал човек, но ако бихме могли да наблюдаваме големия живот, ако можехме да погледнем зад булото, може би бихме видели как самите ние сме му помогнали да пропадне.
Често сме слушали израза, че някой си бил „чудак” в дадено семейство; и почти винаги трябва да възприемаме този израз като описание на чужденец сред чужди хора, длъжен да стои там през този живот поради някакви прегрешения в миналото. „Кръвта вода не става”, гласи една стара поговорка, но всъщност, кръвната връзка не важи ако духовете в семейството не са привързани един към друг чрез любов или омраза от миналото, което определя техните истински отношения в настоящия живот. Една душа може да е облечена в плътта на дадено семейство, тя може да е част от семейния бизнес и да е съпритежател на семейното недвижимо имущество и едновременно с това да бъде чужд човек – странник сред близките си като преминаващ скитник който моли за храна пред тяхната порта. Помните ли какво е казал Христос „Аз бях гладен и вие ме нахранихте, Аз бях жаден и вие ми дадохте да пия, Аз бях странник и вие ми дадохте подслон”. И след това, „Ако сте сторили това за най-окаяния, сторили сте го за Мен”. Когато забележим една такава душа „странник”, самотник и чужд в обкръжението си, би трябвало да се помъчим като християни да направим както ни учи Господ; трябва да се помъчим да направим тази душа-странник добре дошъл у дома и да се сближим с него, независимо от отчуждеността му.
Недъзите и заболяванията които засягат хората могат да бъдат разделени на две големи групи:психически и физически. Проблемите на психиката отчасти могат да се дължат на злоупотребата със силата за размножаване (или творческата сила), когато те са вродени, с едно изключение което ще засегнем по-късно. Същото важи и за затрудненията в говора. В това има смисъл и е лесно разбираемо. Мозъка и ларинкса са били създадени от половината от творческата сила от Ангелите, така че човекът който преди създаването на тези органи е бил би-сексуален и е можел да създава сам от себе си, е загубил тази способност след като тези органи са били създадени и сега зависи от съдействието на друг човек от противоположната полярност или пол за да създава ново тяло за идващ дух.
Когато използваме духовно зрение за да наблюдаваме даден човек в Паметта на Природата по времето когато той е бил в процес на създаване, откриваме, че там където сега има нерв, преди това първо е имало ток от света на желанията (ток на желание); че самият мозък е направен първо от субстанция от света на желанията, същото се отнася и за ларинкса. Желанието е било това, което първоначално е породило импулс на мотивация през мозъка и е създало тези първоначални токове които впоследствие са станали нерви, така че тялото да може да бъде движено и духът да си взима това което е пожелал. Говорът също се използва за получаване на желан обект или за постигане на желана цел. Чрез тези способности човек е придобил в определена степен господство над света и ако той само би преминавал от едно тяло в друго, нямаше да има граници на злоупотребата с тази сила за задоволяване на всяко желание и всяка прищявка. Но под действието на закона за причинно-следствената връзка, той взима със себе си в едно ново тяло способности и органи подобни на тези, които е оставил в предишното тяло.
Когато страстен темперамент е повредил тялото през един живот, това се отпечатва (или записва) върху семенния атом. При следващото спускане за прераждане на този човек поради това е невъзможно да събере здрав качествен материал за да построи мозък със здрава качествена конструкция, Тогава той обикновено се ражда под един от обикновените знаци и обикновено също така четирите обикновени знаци са разположени на ъглите на хороскопа; защото посредством тези знаци на горещия страстен темперамент му е трудно да се изрази. Така силният импулс който преди това е управлявал неговия мозък и който би могъл да се използва за действен живот липсва; на човек му липсва инициатива в живота и поради това той става безпомощен – парче дърво подхвърляно от вълните в океана – често психически болен, умопобъркан.
Но духът не е луд; той вижда, разбира има силно желание да използва тялото, обаче това е невъзможно, често той не е в състояние дори да изпрати качествен импулс по нервите. Мускулите на лицето и тялото, поради това, не са под контрола на неговото желание. Това причинява недостиг на координация което прави израза на лицето жалък, липсва мимика. По този начин духът научава един от най-трудните уроци на живота, а именно: по-лошо от смъртта е да бъдеш привързан към живо тяло и да не можеш да се изразиш чрез него защото силата (подтика) на желанието нужна за осъществяване на мисъл, говор и движение е била изразходвана чрез погрешен начин на живот в предишния живот и духът е останал без необходимата енергия за действие върху сегашния му инструмент от плът.
ЧАСТ VII
УСИЛИЯ НА ЕГО ДА ИЗБЯГА ОТ ТЯЛОТО. ПОСЛЕДСТВИЯ И ЕФЕКТИ ОТ НЕОБУЗДАНАТА СЕКСУАЛНОСТ.
Обикновено умствените разстройства, когато са вродени, са проследими до злоупотребата с творческата функция (функцията за създаване на потомство или размножаване) в минал живот, но има поне едно заслужаващо вниманието изключение от това правило, а именно, случаи споменати в Космогонията на Розенкройцерите и навсякъде в нашите издания, които са описани по следния начин: Там където даден дух, пред когото предстои тежък живот, се спуска за прераждане и усеща непосредствено преди да влезе в утробата, че панорамата на предстоящия живот която тогава му се показва, предвещава много трудно съществуване което на него му се струва че няма да може да понесе, той понякога се опитва да избяга от училището на живота. В този момент Записващите Ангели или техните действащи сили вече са направили връзката между виталното тяло и сетивните центрове на мозъка във формиращия се зародиш; затова усилието на духа да се измъкне от майчината утроба е разрушително, дърпането на Его разстройва връзката между етерните сетивни центрове и физическите сетивни органи, получава се така че виталното тяло не е центрирано концентрично спрямо физическото тяло, в следствие на което етерната глава лежи на разстояние над физическия череп. Като резултат духът не може да използва плътното тяло; той е привързан към тяло без ум което не може да използва и въплътяването практически е пропиляно напразно.
Също така срещаме случаи при които силен шок по-късно през живота е причина духът да се мъчи да избяга заедно с невидимите тела-носители. Като резултат се получава същото раздърпване и разместване на етерните сетивни центрове и мозъка и шокът причинява умопобъркване – разстройване на умствените функции. Може би всеки е почувствал подобно усещане при силен страх; сякаш нещо се надига и се мъчи да излезе от плътното тяло; това са тялото на желанията и виталното тяло които в сравнение с физическото тяло са като бърз влак и охлюв. Те виждат и чувстват опасността и се уплашват преди страха да се предаде на инертното и бавно физическо тяло в което те са закотвени и което не им позволява да избягат, при нормални обстоятелства.
Но понякога, както се спомена, страхът и шокът са достатъчно силни за да дадат такъв импулс, че етерните сетивни центрове да се издърпат. Това най-често се случва на хора родени под обикновените знаци, които са най-слаби в зодиака. Обаче, в тези случаи това което се е разтеглило и не се е скъсало може да притежава известна еластичност, така че е по-лесно да се възстановят умствените и психическите функции отколкото при случаите на вродена невменяемост пренесена от предишни животи която е причината за ненормални връзки.
Хистерия, епилепсия, туберкулоза и рак – за всички тях беше установено че са резултат от грешни наклонности в предишен живот. Отбелязахме, че въпреки че много от хората които проследявахме в предишни животи са били почти маниакално отдадени на задоволяване на похотта си, едновременно с това са били религиозни и силно набожни. В такива случаи изглеждаше че физическото тяло построено в настоящия живот е нормално здраво и заболяванията им са предимно психически; докато в други случаи когато развратната природа е била съчетана с долен характер и брутално незачитане на другите, настоящият резултат е епилепсия, рахит, хистерия и деформирано тяло; също така често рак, особено рак на черния дроб или гърдата.
В тази връзка бихме искали да предупредим отново учениците да не правят прибързани заключения. Броят на изследваните случаи, въпреки че беше много голям, а начинът на изследванията комплексен, все пак броят на тези изследвания е твърде незначителен като процент от общия брой на милиардите човешки същества, за да бъдат резултатите приети като абсолютно верни. Те, обаче, са в съзвучие с учението на Космогонията на Розенкройцерите предоставено ни от Старшите Братя относно ефекта от материализма който предизвиква болести на костите, омекване на части от тялото които би трябвало да бъдат твърди и туберкулоза, която втвърдява тъкани които би трябвало да остават меки и гъвкави. Ракът има подобен ефект; и ако вземем пред вид че знакът Рак е управляван от луната, планетата на която е подвластен процесът размножаване и че сферата на луната е под властта на Йехова, Богът на продължаването на рода чиито Ангели оповестяват раждането на нов индивид, както например раждането на Исак, Самуел, Йоан Кръстител и Исус, лесно разбираемо е, че злоупотребата с функцията за размножаване може да причини и двете, и рак и лудост във всичките им разновидности.
Що се отнася до физическите недъзи и уродства, правилото изглежда същото, както физическата злоупотреба със страстите засяга състоянието на психиката, така и злоупотребата с умствените способности през даден живот води до физически заболявания през следващи съществувания. Една окултна максима гласи следното:”Една лъжа е и убийство и самоубийство в Света на Желанията”. Учението на Старшите Братя дадено в Космогонията на Розенкройцерите излага становището, че винаги когато се случи дадено събитие се генерира определена мисъл-форма (форма от материята на Света на Конкретната Мисъл) в невидимия свят която представлява запис на това събитие. Всеки път когато се говори или то бива коментирано, нова мисъл-форма се създава която се съединява с първоначалната и я усилва, при положение че те двете са от една и съща вибрация. Но ако е била казана една лъжа относно това събитие, тогава вибрациите на първоначалната и на последващите мисъл-форми не са еднакви, тогава между тях съществува непоносимост и се издава рязък звук заради борбата между тях. В следствие на това мисъл-формите се разкъсват на парчета. Ако добрата и истинната мисъл-форма е достатъчно силна тя ще победи и ще унищожи мисъл-формите базирани на лъжа и доброто ще победи злото; но там където лъжите и лошите мисли са по-силни те може да победят истинната мисъл-форма на събитието и да я разрушат. След това те ще се борят помежду си и всички една след друга ще анихилират.
Поради това, един човек който води праведен начин на живот, който се старае да спазва законите на Бог и държи на истината и доброто ще създава за себе си мисъл-форми от съответстващото естество; неговите ум и съзнание ще се изградят в хармония с истината и когато настъпи времето на Второто Небе за създаване на архетип за предстоящия живот, той лесно и интуитивно, по силата на навика от предишния живот ще се нагоди към силовите линии на правилното и истината. Тези линии, бидейки вградени в неговото тяло ще вградят хармония в идващите тела-носители и затова доброто здраве ще бъде нормална част от настъпващия живот. От друга страна, тези които през миналия живот са възприемали по изкривен начин нещата от живота, демонстрирали са незачитане на истината и са си служили с лукавство, силен егоизъм и пренебрежение към добруването на другите ще са принудени, на Второто Небе, да възприемат нещата изкривени, по неправилен начин, защото това е привичния им начин на мислене. Затова архетипът построен от тях ще съдържа линии на грешки и неправилности; и вследствие на това когато тялото се роди то ще показва слабости в различни органи, може би дори в целия организъм.
Отново предупреждаваме учениците да не извеждат прибързани заключения от тези експериментални правила. Нямаме намерение да твърдим, че всеки който има очевидно здраво тяло е бил образец на съвършенство в предишния си живот и че човек който страда от някаква форма на недъг или болест е бил негодник. Никой от нас понастоящем не е в състояние да каже „цялата истина и само истината”. Ние се заблуждаваме защото нашите сетива са илюзорни. Един дълъг път ни изглежда по-тесен в далечината докато наистина той е точно толкова широк след една миля колкото е там където сме застанали. Слънцето и луната изглеждат по-големи когато приближават хоризонта отколкото когато са в зенита; но, наистина, ние знаем че те не увеличават размера си когато приближават хоризонта, нито намаляват размера си когато се издигат в средата на небосклона. Затова ние непрекъснато правим корекции на погрешните възприятия на сетивата и по подобен начин на всичко останало на света. Това което изглежда истинно не винаги е така, а това което е истинно днес при днешните условия на живот, може да се промени утре. Затова, невъзможно е за нас да знаем истината напълно при нетрайните и илюзорни условия на физическото съществувание.
Само когато влезем във висшите области, особено в Областта на Конкретната Мисъл, вечната непреходна истина ще бъде възприета от нас; затова трябва да правим грешки отново и отново, дори когато полагаме искрени усилия винаги да разбираме и да казваме истината. Поради това, за нас е невъзможно да строим изяло хармонични тела-носители. Ако това беше възможно, такова тяло би било наистина безсмъртно, а знаем че безсмъртието в плът не е в плана на Бог, защото Павел казва „плът и кръв не могат да наследят царството небесно”.
Но, ние знаем, че дори днес, въпреки че е много малък процент, но част от хората са готови да живеят така близо до истината както те я разбират, да я признават и защитават пред хората чрез полезна работа и праведен незастрашаващ никого начин на живот. Ние също така можем да разберем, че такива хора е имало много по-малко в миналите епохи, когато човек все още не е бил развил алтруизъм, който се е появил на тази планета с адвента на нашия Господ и Спасител Христос Исус. Нивото на морал и нравственост тогава е било много по-ниско, а любовта към истината е липсвала почти напълно в огромната част от хората. Тези хора са се занимавали с натрупване на притежания или придобиване на възможно най-много власт и престиж. Затова те естествено са били склонни да не зачитат интересите на другите, а да произнасят лъжи съвсем не им изглеждало достойно за порицание, а понякога дори им се струвало похвално.
Архетипите, в следствие на това, са били пълни със слабости и функциите на организма днес са нарушени в значителна степен като резултат от това, особено като се има пред вид, че телата на западните раси стават все по-жизнени и по-чувствителни към болка поради увеличаващото се себе-съзнание на духа.
ЧАСТ VIII
ХРИСТОВИТЕ ЛЪЧИ ОБРАЗУВАТ „ВЪТРЕШНО НАСТОЙЧИВО ЖЕЛАНИЕ, ПОДТИК” – ЕТЕРНО ЗРЕНИЕ – КОЛЕКТИВНА СЪДБА
Асимилирането на плодовете от всеки преминал живот се осъществява преди спускането на духа за прераждане и следователно ново изграденият характер е напълно оформен и ясно изразен във фината, подвижна умствена материя на Областта на Конкретната Мисъл където се строи архетипа на идващото плътно тяло. Ако духът стремящ се към прераждане е обичал музиката той ще иска да построи едно перфектно ухо с акуратно разположени органи на вътрешното ухо и много тънко чувствително към вибрации тъпанче; той ще се стреми да оформи дълги тънки пръсти с които да възпроизвежда божествените акорди долавяни от ухото. Но ако той е мразил музиката, ако през предишния живот се е мъчил да си запушва ушите за звуковете на радостта и риданията на страданието, желанието да се откъсва от другите, така формално, би предизвикало липса на старание при строежа на ухото в архетипа и като следствие на това този орган може да има дефекти въз основа на характера на човек през предишното съществуване.
Подобно е положението и при другите сетива; който черпи от извора на познанието и се стреми да споделя своите знания със хората полага основите за ораторски способности през бъдещ живот, защото желанието му да споделя знания би го накарало да проявява старание при създаването на формата и силата на вокалния орган, когато строи архетипа на идващото тяло. От друга страна обаче, тези които полагат усилия да получат достъп до мистериите и тайните на живота само от любопитство или за да задоволят гордостта на собствения си интелект, не се стараят да изградят адекватен изразен орган и поради това се установява че имат слаб глас или нарушения в говора. По този начин им се налага да осъзнаят, че изразът или говорът е едно ценно качество. Въпреки, че мозъкът на един човек пострадал и увреден по този начин може би няма да осъзнае урока, духът учи че ние сме безусловно отговорни за начина по който използваме дарбите и способностите си и че все някога или все някъде трябва да си понесем наказанието ако пренебрегваме задължението си да изговаряме словото на Живота за да просвещаваме нашите братя и сестри за пътя, ако сме добре подготвени със знания за да можем да го правим.
Относно лошото зрение или дефекти в органите на зрението, на хората които проучват тези въпроси отдавна е известно, че това е последствие от изключителна жестокост през някой минал живот. Последните изследвания са разкрили допълнителна информация, че много от проблемите с очите, които преобладават сега сред хората са поради факта, че нашите очи се променят; те всъщност започват да реагират на по-висока зрителна октава отколкото преди, защото етерът около земята става все по-плътен и въздухът става все по-разреден. Това е в сила за определени части от земята, сред тях е и Южна Калифорния. В тази връзка заслужава да се отбележи факта, че Северното Сияние започва да се появява все по-често и по-голяма сила във въздействието си върху земята. През ранния период на Християнската Епоха този феномен е бил почти непознат. Но с течение на времето ЕТЕРНИТЕ ВИТАЛНИ (ЖИЗНЕНИ) ЛЪЧИ стават видими от време на време, тъй като Христовата вълна която се спуска върху земята през част от годината влива все повече от своя собствен живот в мъртвата земна твърд. По-късно явлението Северно Сияние е започнало да се появява все по-често и сега то започва да смущава електро- и радиоразпръскването, особено силно влияе върху телеграфията, понякога телеграфните съобщения биват напълно блокирани.
Заслужава да се отбележи също така, че смущенията се ограничават само при проводите които са прокарани по направление изток-запад. Ако направите справка в Космогонията на Розенкройцерите на страници осемдесет и пета и осемдесет и шеста, ще видите че там се твърди че лъчите или силовите линии от груповите духове на растенията се излъчват във всички посоки от центъра на земята към периферията и след това нагоре минавайки през корените на растенията и продължават нагоре до върха им.
Токовете на груповите духове на животните, от друга страна, се движат кръгообразно около земята. Сравнително слабите и невидими токове генерирани от груповите духове на растенията и много силните мощни силови лъчи генерирани от Христовия Дух сега ставащи видими като Северно Сияние, досега са били почти от същото естество като статическото електричество, докато токовете генерирани от груповите духове на животните които кръжат около земята, могат да бъдат отнесени към динамичното електричество което е придало силата на движение на земята през минали епохи. Сега, обаче, Христовите токове стават все по-мощни и статичното електричество от тях се освобождава. Етерният импулс, който те създават, ще открие нова ера и сетивните органи които сега човек притежава трябва да се приспособят към тези промени. Вместо етерните лъчи които се излъчват от даден обект да пренасят отразен образ в ретината на нашето око, така нареченото „сляпо петно” ще се сенситизира (ще увеличи чувствителността си) и ние ще виждаме чрез окото директно самия предмет, а не отразения му образ в ретината. Тогава ние не само ще виждаме повърхността на предмета който наблюдаваме, но ще можем да виждаме през него, както тези хора които сега са развили етерно зрение.
С течение на времето, Христос чрез своето благотворно влияние привлича все повече междупланетарен етер към земята и по този начин правейки нейното витално тяло по-светещо, ние ще живеем в море от светлина и когато се научим да се освободим от себичността и егоизма чрез непрекъснатия контакт с тези благотворни Христови вибрации, ние също така ще станем излъчващи светлина (илюминиращи, ще започнем да светим). Тогава такова око каквото притежаваме сега няма да ни е нужно; затова окото сега е започнало да се променя и затова може да се очакват инциденти на дискомфорт. По-нататък, би могло да се каже относно Северното Сияние и ефекта му върху нас, че тези лъчи се излъчват през всяка част на земята, която е тялото на Христос, от центъра към периферията, но в населените части на света тези лъчи се абсорбират от човечеството както лъчите на груповите духове на растенията се абсорбират от растенията. Тези лъчи образуват „вътрешния подтик” който бавно но сигурно подтиква човечеството да приеме душевна нагласа и поведение на алтруизъм. Те са оплождащите лъчи които напояват и насищат душата, така че в бъдеще все някога непорочното зачатие ще се осъществи и Христос ще се роди във всеки от нас. Когато, по този начин, всички ние ще бъдем напълно одухотворени, Христовата светлина ще започне да се излъчва от нас. Тогава ние ще живеем и ще се движим в Светлината както Той е в Светлината и всички ние ще бъдем в Братство, всички ще бъдем братя помежду си.
Само още няколко думи относно колективната съдба ще завършат този урок: Освен индивидуалната съдба създадена от нас през всеки живот, ние си навличаме и колективна съдба вследствие на това, че сме част от дадена общност или от дадена нация. Известно е че общностите понякога действат като едно цяло, за добро или за зло, и логически следва че тези колективни действия ще имат колективен ефект в бъдеще върху членовете на тази общност или нация които са част от нея. И е установено, че когато тези действия са лоши, така натрупания дълг обикновено се ликвидира посредством бедствия и катаклизми, така наречени „случайни”, в голям мащаб. Според учението, всъщност, няма случайни инциденти, освен когато човек който притежава божественото изключително право да инициира или да поставя начало на нови причинно-следствени връзки, се намесва в живота на други хора и по този начин причинява промяна, т.е. когато той по невнимание отнема живота на някой друг човек. Последното е един инцидент в много случаи. Но такива големи бедствия като това в Сицилия, като земетресението в Сан Франциско, Първата Световна Война и т.н. не са инциденти, а са причинени събития задействани от съответната общност или резултат от действия през минали животи. Познавайки закона за детската смъртност ние лесно можем да си представим например, имайки пред вид многото стотици хиляди жертви през Световната Война които са умрели на бойното поле където е абсолютно невъзможно за тях да отпечатат панорамата на своя минал живот, че те трябва да умрат през следващото си съществуване като деца, а как тази огромна детска смъртност може да се случи в бъдеще освен чрез някаква епидемия или някакъв катаклизъм който ще се стовари върху замята?
Базирайки се на тази хипотеза ние може да видим в сицилианското земетресение, разрушаването на Сан Франциско, глада в Ирландия или Индия и други подобни национални катастрофи, действието на съдбата генерирана в миналото, носейки на всяка нация плодовете от нейните минали съществувания и действия като общност.
Това което беше казано в тази глава е много бегло загатване за това как ние правим и разваляме обратно съдбата. Моля, помнете, че проучването на няколко стотин случая не създава адекватна база за обща идея за същността на Закона и изучаващият е длъжен да открие неточности при личните съдби, относно казаното тук. Несъмнено, ще се появят разнообразни въпроси, или ще се появят други специфични случаи, но докато все пак е достатъчно лесно да се проучват единични случаи и да се посочи как причини в даден живот генерират определени ефекти в друг живот на един човек, много е трудно когато се помъчим да ги подредим и обобщим за да формулираме основен закон, както сме се опитали да направим в настоящия труд. За да се изпълни тази задача перфектно, биха били необходими свръхчовешки знания и мъдрост, а този опит би могло може би да се характеризира като прибързани заключения и нахлуване в територията на Ангелите. Лично авторът придоби много повече знания отколкото той е в състояние да сподели, но той все пак се надява, че това което е успял да предаде може да бъде поне малко от полза на изучаващия като загатнато начало на великата тайна на живота.
Нека тези изследвания в Мрежата на Съдбата да предизвикат във всеки ученик силното желание да живее ден след ден по такъв начин, че да има повече мир на земята и благоденствие сред хората.
ОКУЛТНИЯТ ЕФЕКТ ОТ ЕМОЦИИТЕ НИ
ЧАСТ I
ФУНКЦИЯТА НА ЖЕЛАНИЕТО
Тези които са се запознали с учението са наясно с разрушителното въздействие което една остра атака на страх или тревожност оказва върху физическото тяло Знаем как тези емоции разстройват храносмилателния процес, предизвикват промени в метаболизма и в процеса на отделянето на отпадни продукти, разстройват целия организъм и като резултат човек, в някои случаи, се разболява на легло за по-дълъг или по-къс период от време в зависимост от силата на атаката и от съпротивителните сили на организма му. Но съществува един окултен ефект който е еднакво сериозен дори и повече, който обикновено не се разпознава. Затова, може би е от съществена важност да се изучи окултния ефект от спокойствието и яростта, любовта и гнева, оптимизма и песимизма.
От изучаването на Космогонията на Розенкройцерите сме усвоили, че нашето тяло на желанията е било създадено през Лунния Период. Ако искате да придобиете една умствена представа за това как нещата са изглеждали тогава, вземете за илюстрация човешкия зародиш, показан във всеки учебник по анатомия. Има три главни части: плацентата, която е изпълнена с майчина кръв, пъпната връв, която провежда жизнени вещества и фоетуса, който така подхранван израства от ембрион до зрялост. Представете си сега, в тези далечни времена, небесния свод като една огромна плацента от която зависят милиони закачени за пъпна връв зародиши. През целия човешки род, тогава в процес на създаване, циркулирала една обща универсална есенция от желание и емоция генерираща във всички импулса за действие, който днес съществува и се изразява във всяка фаза на дейността на света. Тези пъпни върви – фоетусни придатъци са били формирани от влажната материя на света на желанията от емоциите наЛунарните Ангели, докато токовете на желанията от огнено естество, които се стремили да възбудят латентния живот в човечеството, тогава в процес на създаване, са били генерирани от огнените марсови Луциферни Духове. Цветът на тази първа бавна вибрация която те са задействали в движение в това емоционално вещество на желанията е бил червен. И докато този оттенък на безпокойство (защото това е наистина безкрайното, вечно безпокойство което ни пришпорва дори сега и не ни дава минута покой) е циркулирал в нас, планетата който сме обитавали също е кръжала около слънце, не нашият сегашен източник на светлина а минало въплъщение на субстанцията която сега съставлява нашата слънчева система, а ние на свой ред сме се въртели върху глобуса който сме обитавали от зора до мрак и от жега до студ. Така ние сме работили върху възбуждането на спящото съзнание и вътре в нас и в околната среда. И се е получил отговор, въпреки че никой от тези частично отделни духове обитаващи един индивидуален зародишен сак не е бил в състояние да чувства тези ударни въздействия, въпреки че те са били много силни, общо натрупаните усещания от милиарди такива духове се е усетило като звук във вселената, космически вик – първата нота в хармонията на сферите, изсвирена върху една струна. Несъмнено, това е било израз, в адекватна степен, на латентните копнежи и аспирации на зараждащата се човешка раса през тези много далечни времена.
Естеството на желанието и стремежа от тогава е еволюирало; станало е възможно огненият марсов слой от страст и водната лунна основа на емоцията да се комбинират по много начини. Както мисълта набраздява мозъка в гънки и придава специфични черти на лицето, така страстите, желанията и емоциите са подредили подвижното вещество на тялото на желанията в извити линии, завихряния и бързеи наподобяващи планински поток когато е най-бурен; много рядко това вещество е в нещо подобно на покой. Това вещество на желанията, в последователни периоди от своята еволюция, е станало чувствително към седем планетарни вибрации излъчвани от Слънцето, Венера, Меркурий, Луната, Сатурн, Юпитер и Марс. По време на всеки период на отделно влияние всяко индивидуално тяло на желанията е било изтъкано в уникална тъкан и тъй като совалката на съдбата се движи като прелита непрестанно назад-напред, тази тъкан от тогава е била разширявана, допълвана и украсявана, въпреки че не можем да я видим. Както тъкачът винаги работи върху обратната или опаката страна на своя гоблен, така и ние тъчем всъщност без да разбираме напълно завършеното произведение или да видим възвишената му красота, защото то все още е на обратната страна, на скритата страна на природата.
Но за да можем по-добре да разберем, нека да вземем някои от тези заплетени нишки от страст и емоции за да видим какъв е ефекта им върху тъканта която Бог, Майсторът Тъкач иска да изтъчем.
Древните митове винаги осветляват проблемите на душата и затова бихме могли да се възползваме от част от масонската легенда. Масоните са общност от строители „tectons” на гръцки – всъщност същата общност към която са принадлежали Йосиф и Исус, защото в гръцката Библия те са наречени „tectons” - строители – не зидари както в ортодоксалната версия. Масоните, под властта на Соломон, са били строителите на мистичния храм проектиран от Бог, Главният Archetekton или Майстор строител. Този храм е бил строен без удар на чук, за него Масоните разказват в прекрасната пиеса „Служителят в Къщата” (The Servant in the House”). Този храм не мъртва грамада от камък и дърво, а е нещо живо. Когато влезете в него ще чуете мощно пеене на химн, но това се случва ако имате уши; а ако имате очи вие ще видите пред вас самия храм, истинския от пода до купола. Сега се строи, понякога се работи в пълен мрак, понякога в ослепителна светлина. Всеки истински мистик-масон знае какво е този храм и се старае да го строи. Древната масонска легенда разказва, че когато Хирам Авий, майсторът масон който е ръководил изграждането на храма на Соломон, Божие здание направено без удар на чук, се е подготвял да сътвори шедьовъра си, „изляното море”, той е събирал материал от цялата земя и го е поставил в огнената пещ защото той произхожда от Каин, син на огъня, който от своя страна е бил син на Луцифер, огненият дух. Хирам е предложил да се направи сплав с кристална чистота, способна да отразява цялата мъдрост на света. Но, историята продължава така, сред работниците е имало предатели – група от Синовете на Сет, които през Адам и Ева са били наследници на лунния Бог Йехова, който е имал връзка с елемента вода и е ненавиждал огъня. Тези предатели излели вода в сплавта която е трябвало да стане „изляното море” = Философския Камък”. След като вода и огън са се срещнали последвало избухване. Хирам Авий, главният масон, след като не е бил в състояние да хармонизира и да получи желаната сплав, погледнал с болка разрушителния взрив на неуспелия си опит. Докато наблюдавал битката на духовете на огъня и водата, Табул-Каин, неговият наследник се появил и го накарал да скочи в кипящата маса. След това, Хирам е бил заведен в центъра на земята където се е срещнал с прародителя си Каин, който му дал ново слово и нов чук които щели да му позволят, след като се научел да си служи с тях, да смеси и хармонизира антагонистичните елементи и да направи от тях философски камък, най-великото човешко постижение.
В тази притча има повече мъдрост отколкото в томове изписана литература относно растежа на човешката душа. Ако изучаващият има желание да чете между редовете и да медитира върху тези символични изрази, той ще научи повече отколкото ако се обясняват нещата с думи, защото истинската мъдрост се създава вътре в човека и мисията на книгите е само да отключат процеса.
След тези древни времена Ангелите са отговорни основно за влажното, подвластно на елемента вода витално тяло съставено от четирите етера и отговорно за размножаването и храносмилателния процес, докато Луциферовите Духове са активни само в сухото и подвластно на елемента огън тяло на желанията. Функцията на виталното тяло е да изгражда и поддържа плътното тяло, докато функцията на тялото на желанията причинява деструкция на тъканите. Поради това, между тялото на желанията и виталното тяло се води постоянна битка и тази война в небесните светове е причина за нашето физическо съзнание на земята. През много животи ние сме работили във всяка ера и при всички различни външни условия и от всеки живот ние сме извлекли определено количество жизнен опит, натрупан и складиран като вибрационна мощност в семенния атом на нашите различни тела-носители. Поради това, всеки от нас е строител, изграждащ храма на безсмъртния дух без удар от чук; всеки е един Хирам Авий, натрупвайки материал за душевен растеж и поставяйки го в пеща на своя жизнен опит, там върху него да работи посредством огъня на страстта и желанието. Той се стопява бавно но сигурно, плаката се прочиства през всяко чистилищно съществуване и квинтесенцията на душевния растеж се екстрактира през много животи. Всеки един от нас така се подготвя за посвещаване – подготвяме се, независимо от това дали го съзнаваме или не – учейки се да смесваме и хармонизираме огнените страсти с по-спокойните емоции. Новият чук или чукчето на главния съдия – главния строител, с което той командва подчинените си, сега е кръста на страданието, а новото слово е себе-контрол.
ЧАСТ II
ЦВЕТОВИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ЕМОЦИИТЕ НА МНОГО ХОРА СЪБРАНИ НА ЕДНО МЯСТО – ИЗОЛИРАЩИЯТ ЕФЕКТ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО
Нека сега да видим да се променя тялото на желанията под влиянието на различни чувства, желания, страсти и емоции, така че да можем да се научим да изграждаме мъдро и добре мистичния храм вътре в който живеем.
Когато изучаваме някоя от така наречените физически науки, като анатомия или архитектура, които боравят с предмети които могат да бъдат докоснати, нашата задача се улеснява от факта, че имаме думи които описват предметите с които се занимаваме, но дори така умствената представа създадена от дадена дума се различава при различните хора. Когато изговаряме „мост” някой може да си създаде умствена представа за милион долара струваща желязна конструкция, друг може да си мисли за мостче над поток. Трудността, която изпитваме когато искаме да предадем точен израз на това което имаме пред вид нараства когато се опитваме да предадем идеи за отвлечени понятия или неща които не могат да бъдат пипнати с ръка, както например електричеството. Ние измерваме напрежението на тока във волти, силата в ампери и съпротивлението на проводниците в омове, но в действителност, тези термини са измислени само за да прикриват нашето невежество по въпроса. Всички знаем какво е половин кило кафе, но и най-великият учен на свята няма понятие за това какво представляват волт, ампер и ом, не повече от който и да било ученик който чува тези термини за първи път.
Не е учудващо тогава, че свръх-физическите обекти се представят с мъгляви, неясни, а понякога и с подвеждащи определения защото не съществуват подходящи думи във всички човешки езици които биха описали точно тези обекти и човек е почти напълно безпомощен при търсенето на подходящи определения с които да се изрази говорейки за тях.
Ако би било възможно да се прожектират цветни, движещи се изображения на тялото на желанията върху екран и там да се покаже как този неспокоен носител променя контурите и цветовете си съобразно емоциите, дори тогава няма да се получи точна представа за този който сам не е в състояние да наблюдава това явление защото телата-носители на различните хора се различават помежду си по начина по който реагират на определени емоции. Това което кара един човек да чувства силна любов, омраза, яд, страх или която и да е друга емоция може да остави друг човек напълно безразличен.
Авторът много пъти е наблюдавал стълпотворения от хора с цел да прави сравнения в този смисъл и винаги е откривал нещо неочаквано ново и различно от наблюдаваното до този момент. При един такъв случай, подстрекател се мъчеше да подтикне профсъюзни членове към стачка; самият той беше много ентусиазиран и въпреки че преобладаваше основният цвят на тъмно оранжево в даден момент биваше почти изцяло заменен с алено от най-ярък нюанс; външният контур на тялото на желанията му беше като таралеж с насочени навън бодли. Сред хората имаше силен елемент на опозиция и докато той говореше човек можеше точно да установи две различни фракции посредством цвета на респективните им аури. Част от хората показваха аленото на яда, но в друга част този цвят беше примесен със сиво, цветът на страха. Интересен беше фактът, че въпреки че сивите хора бяха мнозинство, силата принадлежеше на другите защото всеки изплашен мислеше че само той се страхува или че поне много малко са като него и затова се въздържаше да гласува против или да изрази мнението си. Ако някой който беше в състояние да види това положение на нещата беше там на место и беше отишъл при всеки от присъстващите който е бил проявил в аурата си признак на несъгласие и го беше уверил че е част от мнозинството, всичко щеше да се промени и събитията щяха да поемат точно в обратна посока. Така се случва често защото болшинството от хората не могат да виждат под повърхността на физическото тяло за да възприемат истинското състояние на мислите и чувствата на другите.
При друг случай посетихме ривайвал-сбирка (revival) където имаше хиляди хора събрали се да чуят оратор от национална величина. В началото на събранието ясно беше от състоянието на аурите на хората, че голямото мнозинство от тях са отишли там не с друга цел освен да прекарат добре и да се повеселят. Мислите, чувствата и емоциите свързани с обикновения живот на всеки от тях ясно се виждаха, но при някои определен тъмно син цвят показваше израз на известно притеснение; изглеждаше че те са преживяли някакво разочарование в живота и бяха много неспокойни. Когато ораторът се появи се случи любопитен куриоз: тялото на желанията обикновено е в състояние на безспирно движение, но в този момент изглеждаше като че ли цялата огромна аудитория е задържала дъха си или е спряла да диша за момент в състояние на очакване защото мигновено играта на цветовете в индивидуалните тела на желанията спря и се установи чисто оранжево; след малко всеки продължи емоционалната си активност както преди по време на очакването на началото на събранието. След това започна пеенето на химни и тогава се прояви значението и въздействието на музиката защото когато всички присъстващи заедно запяха едни и същи думи с една и съща мелодия еднаквите вълни които се надигнаха във всички тела на желанията изглеждаше че ги обединяват и в този момент ги правят почти едно цяло. Определен брой от присъстващите бяха настроени иронично и се отнасяха с насмешка към ситуацията отказвайки да пеят заедно с другите. За духовното зрение те изглеждаха като железни хора, облечени в ризници със цвят на стомана и от всеки един без изключение се излъчваше вибрация която изразяваше много по-ясно отколкото всякакви думи „Махни се, няма да ме докоснеш”. Нещо отвътре ги е било привлякло там, но емоционалната им нагласа им не им разрешаваше да се предадат и затова цялата им аура изразяваше този стоманен цвят на страха което е бронята на душата срещу външно проникване и въздействие.
Когато първата песен завърши, общността от цвят и вибрации изчезна почти веднага, всеки един си възвърна присъщата си своя мисловна аура; и ако нищо повече не би се направило всеки би се върнал към обичайния си вътрешен живот. Но евангелистът, въпреки че не можеше да види това, знаеше благодарение на предишен опит, че аудиторията му още не е узряла и пеенето се продължи с още серия от песни в акомпанимент от пляскане с ръце, биене на барабани и ръкомахане на водещия, подпомаган от обучен хор. Това обедини отново разпръсналите се души в хармония; постепенно хората бяха обхванати от религиозен екстаз и общността нужна за следващата стъпка беше създадена. От музиката, от пляскането с ръце на водещия и от вълнуващия зов на песните тази огромна аудитория беше станала като един човек, защото железните хора, сиво оцветените присмехулници които се мислеха, че са твърде умни за да бъдат направени на глупаци (когато всъщност тяхната емоция наистина беше страх) бяха незначителна част от тази огромна аудитория. Тогава всички бяха настроени като струни на един голям инструмент, а евангелистът който стоеше пред тях беше майстор-музикантът свирейки върху техните емоции. Той ги водеше през смях до сълзи, през тъга го срам; големи вълни от съответните цветове преминаваха през цялата аудитория, колкото нелепи толкова и великолепни. След това последваха обичайните викове:”приемете Исус”; поканата за покаяние и т.н. И всеки един от всяка част на залата излъчваше определен емоционален отговор който ясно се виждаше в цветове, златно и синьо. След това имаше още песни, още пляскане и ръкомахане, което за този момент даваше на цялата аудитория усещането за всеобщо братство и реалност на Бащинската закрила на Бог. Е, единствените върху които музиката не оказа въздействие бяха хората облечени в стоманено синята броня от страх. Този цвят изглежда е непроницаем за всяка друга емоция; и въпреки че чувствата които голямото мнозинство от хората изпитваше бяха относително непостоянни (краткотрайни), хората извлякоха полза от ривайвъла, с изключение на тези железни хора.
Това авторът беше в състояние да научи, вътрешният страх да се предадем на емоциите – страхът бидейки от сатурнова природа – изглежда изисква един шок който да извади така засегнатата личност извън обичайната й околна среда и да я постави в нова среда при нови условия преди да могат да бъдат преодолени старите задръжки.
Тревожността е състояние при което токовете на тялото на желанията не протичат по дълги завиващи се линии в нито една част от тялото на желанията, а този носител е изпълнен с вихрови огнища – нищо друго освен вихри в екстремните случаи. Така засегнатият човек не се опитва да действа по никакъв начин; той вижда бедствия там където те не съществуват и вместо да генерира токове на действието които биха могли да предотвратят това от което се страхува, всяка тревожна мисъл създава вихър в тялото на желанията и той не предприема нищо. Това състояние на тревожност в тялото на желанията може да се сравни с вода в процес на замръзване при ниска температура; страх който се изразява като скептицизъм, цинизъм и песимизъм може да се сравни по същия начин с вода която е замръзнала защото тялото на желанията на такива хора е почти неподвижно и изглежда че нищо което се казва или прави не може да има силата да промени това състояние. Те, да използваме популярния израз, „са се свили в черупката си” и тази черупка от сатурнов характер трябва да бъде разчупена за да може да се достигне вътре до човека и да му се помогне да излезе от това жалко състояние.
Тези емоции от сатурнов характер на страх и тревога обикновено се причиняват от опасенията на човек за финансови или социални трудности. „Може би тези пари които вложих ще ми докарат големи загуби; аз може да загубя работното си място и да се озова гладуващ на улицата; всичко което правя изглежда погрешно; колегите ме клеветят и се опитват да ме очернят пред хората; моят съпруг (съпруга) вече не се грижи за мен; децата ми ме пренебрегват и не се интересуват от мен”; и още хиляди такива предположения се набиват в главата му. Той трябва да помни, че всеки път когато допуска някоя от тези мисли помага на процеса на замразяване на токовете в тялото на желанията и на изграждането на стоманена синя черупка в която човек който има склонност да се страхува и да се тревожи, някога ще се озове откъснат от любов, състрадание и помощ от целия свят. Затова трябва да се стремим да бъдем весели, жизнерадостни дори и при най-неблагоприятни обстоятелства за да не се озовем в горе описаната тежка ситуация тук и след това.
„Много лесно е човек да бъде доволен
Когато животът е песен.
Но достойният човек е този, който
Ще се усмихва дори когато всичко наоколо се руши.”
ЧАСТ III
ЕФЕКTИТЕ НА ВОЙНАТА ВЪРХУ ТЯЛОТО НА ЖЕЛАНИЯТА – КАК ВИТАЛНОТО ТЯЛО БИВА РАНЯВАНО ОТ ДЕТОНАЦИЯТА НА ВЗРИВОВЕТЕ НА СНАРЯДИТЕ ОТ ОРЪДИЯТА
В началото на Световната Война емоциите в Европа избухнаха по най-ужасен начин, първо измежду така наречените ‘’живи’’, а след това всред убитите – когато се събуждаха. Това събуждане отнемаше много време поради използването на артилерия – но за това по-късно. Цялата атмосфера на засегнатите страни беше заредена с ярост и омраза, подобно на облак с тъмно червен цвят те висяха около всяко човешко същество и над цялата страна. След това се появиха тъмно оцветени резки черти като на погребална плащеница, които изглежда винаги се образуват при кризи от внезапни бедствия когато разумът е замъглен и отчаянието сграбчва сърцето. Това, без съмнение, беше причинено от факта, че хората въвлечени във войната осъзнаха, че се случва катастрофа от такава величина която те не могат да понесат. Тялото на желанията на мнозинството се завихри с голяма скорост в дълги вълни от ритмични пулсации което изразяваше по-ясно от думи ‘’Само убивай, убий, убий’’. Когато двама, трима или повече хора се събираха и започваха да коментират войната, ритмичните пулсации индикиращи твърдо намерение да се действа смело спираха и мислите и чувствата на въодушевление породени от разговора или дискусията приемаха формата на конично изображение което бързо нарастваше до 18-20 сантиметра, след това избухваше и излъчваше език от пламък. Някои от хората генерираха няколко от тези вулканични структури едновременно, в други имаше само една или две структури едновременно. Когато един от тези кипящи мехури се пукваше някъде, друг се появяваше на друго място в тялото на желанията докато продължаваше дискусията и пламъците които излизаха от тях бяха това, което оцветяваше облака върху страната в алено червено. Когато групата се разтурваше или приятелите се разотиваха след такъв разговор, кипежът и изригванията намаляваха интензитета си и се случваха все по-рядко, накрая изчезваха и отстъпваха мястото си на дългите ритмични пулсации за които първо се спомена.
Такова състояние сега се случва много рядко, ако изобщо може въобще да се види; експлозивната ярост срещу врага така индикирана е нещо принадлежащо към миналото, що се отнася до голямото мнозинство от хора. Основният оранжев цвят на аурата на хората от западния свят (доколкото се разбира, Макс Хайндел има пред вид хората изповядващи Християнска Религия от Европа и северна Америка, когато казва ‘’хора от западния свят’’ – western people, включва се и Гръцката Църква, следователно и българите) отново е видим и военните и цивилните хора изглежда са започнали да се отнасят към войната като към игра или състезание; всички се стараят да надхитрят и да надиграят другите.Войната сега е само средство за изразяване на техните възможности; но някои от светските братя на Ордена на Розенкройцерите вярват, че състоянието на ярост ще се завърне в модифицирана форма когато се прекратят военните действия и започнат преговорите за сключване на мир.
Тази емоционална форма можем да наречем абстрактна ярост и тя се различава много от това което се наблюдава когато двама души се ядосват един на друг в личен план, независимо от това дали започват да се бият физически или не. Погледнато от към невидимата страна на природата, преди ударите има враждебност. Стърчащи, назъбени,с формата на остриета форми на веществото на желанията се излъчват от противниците един срещу друг докато яростта която ги е генерирала не избухне. При патриотичната ярост няма личен враг, затова формите на веществото на желанията са по-притъпени и избухват без да напускат човека който ги е генерирал.
‘’Стоманеният човек’’ който се среща толкова често в обикновения живот, при който тревогата за хиляди неща които никога не са се случили, кристализира една броня около човека който така позволява на стареца Сатурн да го сграбчи, очевидно липсват. Според хипотезата на автора, напрежението в тяхното обкръжение ги е накарало да станат войници, а шокът е разрушил черупката, след това близостта с опасността е породила безчувственост към нея. Със сигурност тези хора са облагодетелствани от войната, защото няма нищо което повече да препятства растежа на душата чрез постоянен страх и тревожност.
Също така, забележителен е фактът, че участващи по някакъв начин във войната и страдали от ужасни лишения, повечето от тях култивират нюанси от светло-синьо което изразява надежда, оптимизъм и ясни религиозни чувства, придавайки им едно алтруистично начало в техния характер. Това е показател, че това универсално братско чувство което не прави разлика между вяра, цвят и националност расте в човешкото сърце.
В началото на войната тялото на желанията на воюващите се въртеше с ужасна скорост и беше отбелязан факта, че докато хората които умират вследствие на болест, възраст или обикновена злополука си възвръщат съзнанието след кратко време, вариращо от няколко минути до няколко дни, хората убити през войната в голямото си мнозинство бяха без съзнание в продължение на няколко седмици и странно е, че тези които почти напълно бяха разкъсани на парчета изглеждаше че се събуждат много по-бързо от хилядите които бяха умрели вследствие на една рана. Тази загадка не беше разгадана в продължение на много месеци. Преди да започнем да разглеждаме случаите в които се явяваше този феномен, първо трябва да отбележим, че хората които бяха умрели в силна ярост през първата част на войната се събуждаха в невидимите светове и обикновено те почваха да се бият с враговете си отново. И преди настойчивата разяснителна работа на Старшите Братя и техните Невидими Помощници да даде резултат тези хора бяха с осакатени тела и в голяма мъка по близките си с които се бяха разделили.Сега такива случаи са рядко явление и бързо се оправят защото всички бяха научени, че мисълта ще създаде нова ръка, крак или лице; патриотичната омраза е изчезнала и враговете които могат да си говорят на езика на другия често се побратимяват което е от помощ и за двете страни. Червеният облак на омраза се отдалечава, черното було на отчаянието се е махнало, няма вулканични изригвания на страсти в живите или мъртвите, но дотолкова доколкото авторът е в състояние да разчита знаците на времето в аурата на народите, съществува твърдо намерение играта да се изиграе до края. Дори в домовете които са изгубили много членове изглежда това е на лице. Има силна скръб по напусналите този свят близки, но не омраза срещу земните врагове. Тази скръб се споделя и от близките в невидимото и много от тях проникват през булото разделящо двата свята защото интензивността на скръбта и силното желание да бъдат при близките си събужда у ‘’мъртвите’’ силата да стават видими чрез привличане към себе си на определено количество от етер и газ, което често бива взимано от виталното тяло на ‘’чувствителен’’ приятел или близък, както материализиращите се духове използват виталното тяло на един изпаднал в транс медиум . Така заслепените от сълзи очи в много случаи се избистрят от копнеещото сърце, така че хората се срещат с близките си които са в духовните светове лице в лице и сърце до сърце. Това е естествен начин да се развие шесто чувство, което в бъдеще ще позволи на всички да разберат че човек е безсмъртен дух и непрекъснатостта на живота е факт в природата.
За да разберем защо убитите през войната толкова бавно са възвърнали съзнанието си в невидимия свят първо трябва от близо да се запознаем с четирите етера, учението за което е дадено в ‘’Космогонията на Розенкройцерите’’.
Атомите* на химическия етер и етера на живота натрупващи се около централния семенен атом в слънчевия сплит имат призматична форма. Те са разположени по такъв начин, че когато слънчевата енергия навлезе и проникне в нашето тяло през далака, отразеният лъч е червен. Това е цветът на креативния(творческия) аспект на Троицата, а именно Йехова – Светият Дух който господства над Луната, планетата на размножаването. Затова виталният(жизненият) флуид от Слънцето който навлиза в човешкото тяло посредством далака става обагрен в бледо розов цвят, често забелязван от ясновидците когато се движи по протежение на нервите както електричеството се движи по проводниците на една електрическа верига. Така заредени, химическият етер и етерът на живота са средство за асимилацията която поддържа и възстановява организма и за размножаването което съхранява вида.
През живота всеки призматичен витален атом прониква един физически атом и го кара да вибрира(трепти). За да се оформи картината на тази комбинация, представете си кошница изплетена от жица с крушовидна форма, чиито стени са от спирално завита жица спускащи се дъговидно от полюс към полюс. Това е физическият атом; неговата форма е близка до формата на земята, а призматичният витален атом е вмъкнат през върха в най-широката си част и съответства на северния полюс на земята. Така върхът на призмата прониква физическия атом в най-тясната си част, която съответства на южния полюс на нашата земя и цялото наподобява пумпал въртящ се, люлеещ се и вибриращ. По този начин нашето тяло е направено живо и способно да се движи. (Забележително е, че нашата земя е по-подобен начин проникната от космическо етерно тяло и че това явление което наричаме Северно Сияние представлява етерни токове циркулиращи около земята от полюс към екватор, както токовете във физическите атоми).
______________________________________________________________________
*или частиците
______________________________________________________________________
Светлинният и отразяващият етери са средство за съзнание и памет.При обикновения човек те изглеждат отслабени и размити и не са приели още определена форма; те проникват атома както въздухът прониква един сюнгер и оформят слаба аурична атмосфера извън всеки атом.
При смърт, получава се разделяне; семенният атом се извлича от върха на сърцето по протежение на пневмогастричния нерв през ventricles и навън през черепа (Голгота); всички останали атоми на виталното тяло се освобождават от кръста на плътното тяло чрез същото спирално движение което отвинтва всеки призматичен етерен атом от неговата физическа кутия. Този процес е придружен от повече или по-малко насилие в зависимост от причината за смъртта. Един възрастен човек чиято жизненост бавно се е понижавала може да заспи и да се събуди от другата страна на завесата без да съзнава ни най-малко как е настъпила промяната; един религиозен и набожен човек който е бил подготвен чрез молитва и медитация за отвъдното би бил в състояние лесно да намери изхода; хората които умират от замръзване, според автора, срещат на-лесната измежду нещастните случаи смърт, удавянето е следващия.
Но когато човек е млад и здрав, особено ако има антирелигиозна или атеистична нагласа на ума, призматичният етерен атом е толкова здраво завинтен към физическия атом, че е нужно значително усилие за дърпане и изтръгване на виталното тяло. Когато разделянето на физическото тяло от висшите тела-носители е било осъществено и човекът е мъртъв, както казваме, светлинният и отразяващият етери се отделят от призматичния атом. Това е тази материя, както е описано в Космогонията, която оформя картините на миналия живот и бива гравирана или отпечатана(copy) в тялото на желанията, което след това започва да чувства това което е било болка или удоволствие през живота. Частта от виталното тяло съставена от призматичните атоми на химическия етер и етера на живота тогава се връща при физическото тяло, реейки се над гроба и се разлага заедно с него.
И сега идва трудността и загадката на нашето изложение. Етерът е физическа материя и докато убити хора с огнестрелно оръжие в малки сражения може понякога да бъдат видени как се отдалечават слисани и изумени, но все пак в съзнание, ужасната детонация от взривовете на снарядите от оръдия когато стрелбата им е интензивна, предизвиква ефекта на преобръщане наопаки на призматичните атоми и разбиване (не разпръскване) на аурическия плик от светлинен етер и етер на живота които са базата на сетивно възприятие и памет. Докато това не се възстанови в оригиналния си вид, човек остава в едно състояние на зашеметяване, кома и безсъзнание продължаващо често в продължение на седмици. При тези условия ефирното етерно вещество не е годно за формиране на картини от преминалия живот – то до определена степен се е втвърдило.
ЧАСТ IV
ЕСТЕСТВОТО НА ЕТЕРНИТЕ АТОМИ – НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УРАВНОВЕСЕНОСТ, СДЪРЖАНОСТ И САМООБЛАДАНИЕ
Когато Его е на път да се прероди и се спуска през Областта на Конкретната Мисъл, Света на Желанията и Етерната Област, той набира определен обем от материя от всеки от тези региони. Качеството на този материал се определя от семенния атом според принципа, че еднаквостите се привличат. Количеството зависи от обема на материята изискващ се от архетипа построен от нас на второто небе. От количеството призматични етерни атоми*(частици). Което е присвоено от един дух, Записващите Ангели и техните действащи сили изграждат етерна форма-матрицакоято след това се поставя в утробата на майката и постепенно се облича с физическа материя която след това формира видимото тяло на новороденото дете.
Само малка част от етера присвоен от даден Его се използва по този начин, а остатъка от детското витално тяло или по-скоро материалът от който този носител ще бъде направен в бъдеще, в следствие на това, се намира извън плътното тяло. Това е причината поради която виталното тяло на едно дете се простира много по-далече отвъд периферията на плътното тяло, отколкото при възрастен човек.По време на периода на растеж този запас от етерни атоми се притегля за да витализира или съживи растежа вътре в тялото докато се достигне състоянието на възрастен организъм когато виталното тяло се издава само около 2 – 4 сантиметра извън периферията на плътното тяло.
Научно установено е, че частиците в нашето плътно тяло непрекъснато се променят, така че материалът който образува нашия сегашен носител в този момент ще изчезне след няколко години, но всеизвестно е че белезите от рани и други увредени участъци остават непроменени от детството да старостта. Причината за това е, че призматичните етерни атоми които образуват нашето витално тяло остават непроменени от люлката до гроба. Те остават винаги на едно и също място – призматичните етерни атоми които карат физическите атоми да вибрират в пръстите на краката не се преместват към ръцете или към някоя друга част от тялото, а остават точно на същото място където са били поставени в началото. Увреда на физическите атоми предизвиква подобен ефект и върху призматичните етерни атоми. Новата физическа материя моделирана върху тях продължава да приема формата и строежа на първоначалната.
______________________________________________________________________
‘’атом’’ – авторът използва този термин имайки предвид вероятно ‘’частица’’ –atom/s са преведени като атом/атоми на повечето места в текста, но биха могли да означават – частица/и (в общия случай), атом/и, молекула/и, тъкан/и и т.н. плюс информационен носител/и
______________________________________________________________________
Написаното по-горе се отнася само за призматичните етерни атоми които съответстват на твърдите тела и течностите във физическия свят, защото те приемат определена постоянна форма която запазват. Но, в допълнение, всяко човешко същество на този етап от еволюцията притежава определено количество от светлинен и отразяващ етер, които са носители на сетивно възприятие и памет, включени в сегашното витално тяло. Бихме могли да кажем, че светлинният етер съответства на газовете в нашия физически свят; може би най-сполучливото определение което може да се даде на отразяващия етер е (супер или хипер–етер) е той да се нарече свръх-етер. Той е субстанция със синкав цвят наподобяваща (в проявлението си) синята сърцевина на газов пламък. Той изглежда прозрачен и като че ли през него може да се види всичко което се съдържа вътре в него, но въпреки това той крие всички тайни на природата и човешкия род. В него се открива един от записите на Паметта на Природата. Естеството на светлинния и отразяващия етери е точно противоположно на естеството на неподвижните призматични етерни атоми. Те са непостоянни, подвижни и неуловими. Хората притежават определено количество от тази материя, някои повече – други по-малко и тя е плод на жизнения им опит. Вътре в тялото тя се смесва с потока на кръвта и когато тя е нараснала чрез служене* и жертви в училището на живота тя вече не може да бъде задържана вътре в тялото, тя се вижда извън него като тяло на душата в златно и синьо. Синьото показва най-високия тип духовност, затова синьото е най-малко по обем и може да бъде сравнено със синята сърцевина на газов пламък, докато златистият цвят представлява по-голямата част и съответства на жълтата част която обгражда сърцевината на газовия пламък. Синият цвят не се появява извън плътното тяло освен при най-великите от светците – само жълтото обикновено е видимо около тялото. При смърт, тази част от виталното тяло се отпечатва(гравира, copy) върху тялото на желанията с панорамата на живота която тя съдържа. Квинтесенцията от жизнените ни опитности придобити през всичките ни животи в последствие се отпечатва върху семенния атом като съвест(добросъвестност, съзнателност) или добродетел която ни подтиква да избягваме злото и да вършим добро през идващия живот. Така качеството на семенния атом се променя от живот на живот. Квинтесенцията от подвижната част на виталното тяло през даден живот определя качеството на стационарните призматични етерни атоми през следващия живот. Най-висшето през даден живот става най-нисшето през следващия живот и така ние непрестанно се изкачваме по стълбата на еволюцията към божествеността.
От горното следва, че виталното тяло е носител на навика; на всички родители е известно че през първите седем години на детството когато този носител е в зародишно състояние децата си създават навици. Повторение е ключовата дума на виталното тяло, а навикът зависи от повторението. Положението е различно при тялото на желанията, носителят на чувства и емоции които се променят във всеки един момент от време; въпреки че беше казано че етерът който образува нашето тяло на душата е в непрекъснато движение и тече с потока на кръвта, това движение е относително бавно в сравнение със скоростта на токовете на тялото на желанията; бихме могли да кажем че етерът се движи като охлюв сравнен със светлината.
________________________________________________________________________
‘’служене – има се предвид извършването на всякакъв вид дейност с цел подпомагане и в полза на хората и светa.
Смисълът на горе изложеното може да бъде формулиран по следния начин:
Материята на желанията се движи неуловимо бързо със скорост сравнима само със скоростта на светлината.
- Двата висши етера също се движат с голяма бързина, която обаче е много по-бавна от тази на материята на света на желанията.
-Призматичните етерни атоми(частици) съставляващи нисшите етери са стационарни(неподвижни), но имат висока скорост на вибраторно движение.
-Атомите(частиците) на плътната материя са неподвижни като кристала в скалата.
Няма значение какво хората ни казват или какво говорят за нас. Техните думи нямат съществена сила да ни засегнат – нашата собствена душевна нагласа спрямо техните думи определя ефекта или въздействието им върху нас за добро или лошо. Павел, който е преживял преследване и клевети свидетелства, че ‘’Нищо от това не ме засяга’’. Всички които се надяват да напреднат духовно трябва да култивират сдържаност и самообладание, защото без това тялото на желанията или ще се развълнува силно или ще се втвърди и смрази в съответствие на естеството на емоциите създаващи се в процеса на общуването с другите хора, или тревога, или яд, или страх.Знаем че нашето плътно тяло е инструмент на действието, че виталното тяло му дава силата за действие, че тялото на желанията го зарежда с инициатива за действие и че умът е бил даден като спирачка на импулса. Научаваме от Космогонията, стр. 89, 90, 91, че мисъл-формите отвътре и отвън тялото непрекъснато се прожектират върху тялото на желанията с цел да усилят усещанията което ще доведе до действие и това въздействие на мисъл-формите би трябвало да управлява ниската природа и да остави висшата сфера на действие за изразяване на извисените наклонности. Също така знаем, че обичайните мисли имат силата да моделират дори физическата материя, защото чувственият човек притежава характер с груби и брутални черти, докато духовно извисеният човек е фин и деликатен. Силата на мисълта дори е по-голяма във възможността да моделира ефирните обвивки. Вече разбрахме как мислите на страх и тревога втвърдяват тялото на желанията на всеки човек който има навика да ги допуска, съответно сигурно е, че при култивиране на оптимистична нагласа на ума при всички положения бихме могли да настроим тялото на желанията на желаната от нас вълна. След време това ще стане навик. Трябва да признаем, че е трудно да се удържатялото на желанията в едно определено състояние, но може да се постигне и опита трябва да бъде направен от всеки който се стреми към духовно развитие.
Разглеждайки ефекта от тази поляризация от окултна гледна точка, можем да научим много от определени обичаи на така наречените тайни общества. Както знаете, винаги поставят на входната врата пазач, който е инструктиран да не допуска всеки който не знае определена парола или някакъв знак и това възпира само хората които функционират във физическите си тела. Но така наречените тайни на тези организации не са никакви тайни за тези които са в състояние да влязат в техните помещения в своето витално тяло. По друг начин постъпват истинските езотерични ордени, какъвто е например Ррозенкройцерският. Няма пазач на пост до портата на Храма когато (Мистичната)Тайнствената Среднощна Служба се провежда през всяка нощ на седмицата. Вратата е широко отворена за всеки който се е научил да казва ‘’сезам отвори се’’. Но това не е парола която се изрича с думи; посветеният който желае да присъства трябва да знае как да настрои своето тяло на душата на определена честота на вибрации поддържана през тази нощ. Освен това, тази вибрация е различна всяка нощ на седмицата, така че тези които са научили да се настройват на честотата на вибрацията в съботната нощ когато се събират посветените от първа степен, ефикасно биват спрени от достъп в храма когато се провежда работата през неделя, понеделник, вторник и т.н., както и не се допуска всеки друг обикновен човек.
Космическият закон, който въздейства върху тези процеси, важи също така и при контрола върху мислите ни, чувствата ни и емоциите ни и при ефекта от тях. Павел добре е казал, че ние сме храма на живия Бог (нашето Скрито Себе). Ние също така сме създали ефирна аура около нас под ръководството на Божествени Йерархии управляващи седемте планети: Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер и Венера. Вселената или космосът мистично е наречен седемструнната лира на Аполон. Нашият индивидуален организъм или микрокосмос е копие на облика на Бог и ни задължава да събудим в себе си ехо от музиката на сферите. Повечето от нас са се научили да отговарят предимно на сатурновите вибрации на скръб, тъга, страх и тревога които втвърдяват тялото на желанията и ще бъде от полза за всички да се опитаме да култивираме духовните вибрации на Слънцето изпълващи живота ни с оптимизъм и светлина, които ще разпръснат сатурновите потиснатост и безнадеждност и ще предпазят аурата ни от подобни мисли и в бъдеще.
Най-първата необходимост за напредък е уравновесеност, сдържаност и самообладание. Всички които се стремят трябва да приемат мотото на Павел: ‘’Нищо не може да ме засегне’’.
ЧАСТ V
ЕФЕКТА ОТ РАЗКАЯНИЕТО – ОПАСНОСТТА ОТ ТВЪРДЕ ЧЕСТО КЪПАНЕ
Тъй като измежду розенкройцерските ученици има много които изпълняват предоставените от Старшите Братя упражнения с цел да подпомогнат растежа на душата, въпреки че те не се чувстват задължени да встъпят в Пътя, хубаво е да се вземе под внимание окултния ефект на емоциите породени от тези упражнения.
Когато при упражнението на ретроспекцията* стремящият се към възвишен живот преглежда случките за деня в обратен ред и се среща със случай когато той наранява някого или пропуска да помогне на друг или по някакъв друг начин не е живял така както той смята за идеал, той бива обучаван да култивира интензивно разкаяние за това което е извършил неправилно с цел да изтрие записа от семенния атом в сърцето където този запис се е бил отпечатал вследствие на стореното и където той ще остане докато не бъде изтрит чрез страдание в чистилището, ако преди това не е бил изчистен по неестествен начин, както посредством това упражнение.
В чистилището изчистващия процес се осъществява посредством центробежната сила на отблъскването която дърпа и откъсва веществото на желанията от тялото на желанията в което изображението на случката се е формирало прехвърлено от етерната матрица. През това време душата изстрадва това което е причинила на другите поради определените условия в долните области на Света на Желанията където се намира чистилището. Някои ясновидци, които не са в състояние да осъществяват контакт с висшите региони, разказват за Света на Желанията като за илюзорен свят и те са прави доколкото става въпрос за долните области, защото там всички неща изглеждат обърнати както ги виждаме в огледало. Тази особеност не е без определена цел, нищо в Божието царство не е без определена цел; всичко обслужва процеса на достигане на един мъдър завършек. Това обръщане поставя грешната душа на мястото на свята жертва, така че когато се извърти лентата и се появи сцената когато тя е съгрешила спрямо някой друг човек, душата не гледа само като страничен наблюдател, а вижда сцената отново като действие и тя става, за известно време, жертвата на злото и усеща болката почувствана от наранения, защото центробежната сила на отблъскване приложена за да изтрие картината от тялото на желанията на причинителя на злото, трябва поне да е равна на омразата и яда на жертвата, които са отпечатали картината върху семенния атом когато се е случило събитието.
______________________________________________________________________
‘’упражнението на ретроспекцията’’ – или обредът/ритуалът на ретроспекцията
______________________________________________________________________
По време на ретроспекцията ученикът се старае повторно да възпроизведе тези условия; той се опитва да си представи сцените когато той е действал неправилно, а разкаянието което се мъчи да почувства трябва да е поне толкова силно, колкото е раздразнението и негодуванието изпитани от наранения човек. Тогава то ще има същия ефект като заличаване на записа на злодеянието от центробежната сила на отблъскване която осъществява изчистването на злото в чистилището с цел да се екстрактира от него качеството на душата което ние познаваме като СЪВЕСТ/добросъвестност, съзнателност, което качество действа като спирачка или средство за отказване в момента на изкушение. Когато е използвана по този начин емоцията на разкаянието изчиства тялото на желанията от бурени, оставяйки почвата чиста и подхранвайки растежа на множество добродетели които разцъфтяват в духовен напредък и създават отлични условия за служене в Божията градина.
Но както силата латентна в барута и експлозивните вещества може да бъде използвана за подпомагане на великите достижения на цивилизацията или да повтаря най-дивашките прояви на варварството, така също тази емоция на разкаянието може да се употреби неправилно по такъв начин, че да стане вреда и спънка за душата вместо помощ. Когато се отдаваме прекомерно на разкаяние всеки ден и ежечасно ние всъщност изразходваме много енергия, която би могла да се използва за много хубави начинания живота, защото непрекъснатото разкаяние се отразява на тялото на желанията подобно на това което става при прекомерно къпане на физическото тяло, както е описано в ‘’Опасността от прекомерна чистоплътност’’, статия отпечатана в нашето списание ‘’Лъчи от Кръста на Розата’’. Там се твърди, че водата има силен афинитет към етера и го абсорбира в голяма степен, дадени са няколко примера за да демонстрират този факт; също така се твърди, че когато се къпем при нормални условия водата отстранява голяма част от отровния масматичен етер от виталното тяло, ако стоим под водата достатъчно дълго време. След къпането виталното тяло става като че ли изтощено и съответно придава чувството на отпадналост, но ако ние сме в добро здравословно състояние и ако не сме се къпали прекалено дълго, недостигът се възстановява скоро от потока на енергията която се влива в тялото през далака. Когато тази постъпваща вълна от пресен етер е изместила отстранената зловредна субстанция във водата, ние се чувстваме с подновена енергия което с право отдаваме на къпането, но въпреки че обикновено не осъзнаваме напълно изложените тук факти.
Но когато един човек който не е в перфектно здравословно състояние си създаде навика да се къпе всеки ден или може би дори по два пъти на ден, по-голямо количество от етер се извлича от виталното тяло. Снабдяването през далака с етер освен това е понижено поради загубата на сила на семенния атом който е разположен в слънчевия сплит и виталното тяло се изтощава. Затова възстановяването при тези хора е невъзможно във времето между толкова често повтарящите се изчерпвания и като резултат физическото тяло страда; тези хора губят непрекъснато сили и могат да се разболеят сериозно.
‘’Както горе, така и долу и като долу, така и горе’’, гласи Херметичния афоризъм, като по този начин формулира великия закон за аналогията който е главния ключ за всички мистерии. Когато ние използваме центробежната сила на разкаянието за да изличим злодеянията от нашето сърце по време на вечерното упражнение-ритуал на ретроспекцията, ефектът е подобен на действието на водата която изхвърля миазматичния отровен етер от виталното ни тяло когато се къпем и по този начин отваря място за нахлуване на чист здравословен етер. След като сме изгорили погрешните си действия в жертвения огън на разкаянието, зловредната субстанция отстранена по този начин отваря място за постъпване на вещество на желанията което е нравствено по-здравословно и е по-добра почва за благородни дела. Колкото по-добре сме се прочистили чрез това разкаяние, толкова по-голямо празно пространство ще се отвори и повече нов материал ще привлечем към нашите ефирни тела-носители.
Но, от друга страна, ако се отдаваме на съжаления и разкаяния през цялото време когато сме будни както някои правят, ние надминаваме дори чистилището защото все пак там се изчиства злото, съвест е отговора на всяка изтръгната от силата на отблъскването картина. Тук, поради вкопчващата връзка между тялото на желанията и виталното тяло, ние не можем да съживяваме картината в паметта толкова често колкото искаме и докато тялото на желанията постепенно се разтваря и изчезва в чистилището по време на изчистването на панорамата на живота, едно малко количество би трябвало да бъде добавяно когато сме във физическия свят защото трябва да заеме мястото на количеството изхвърлено при разкаянието. Така съжалението и разкаянието когато се практикуват непрекъснато имат същия ефект върху тялото на желанията както прекомерното къпане върху виталното тяло. Силата на двата носителя се изчерпва при прекомерно прочистване и поради тази причина за нравственото и душевно здраве неконтролираното отдаване на чувство на съжаление и разкаяние е така опасно както е фатално твърде многото къпане за доброто физическо здраве. В двата случая ръководно правило трябва да бъде умереност.
Когато изпълняваме упражнението-ритуал ретроспекция би трябвало да се отдаваме на чувства на съжаление и разкаяние с цялата си душа; ние би трябвало да проливаме огнени сълзи които да изгарят дълбоко същността ни; ние ще трябва да направим процеса на изчистване възможно най-обхватен за да заслужим накрая възможно най-големите милост и опрощаване. Но когато сме завършили упражнението, би трябвало да направим същото което става в чистилището – да смятаме лошите случки през деня за приключили и да забравим напълно за тях, освен ако те не изискват поправящи действия, да се извиним за нещо или да направим нещо за да удовлетворим изискванията на съвестта. И след като по този начин сме платили дълга си, душевната ни нагласа трябва да бъде само оптимизъм. ‘’Въпреки че греховете ни са черни, те ще станат бели като сняг’’, ‘’Ако Бог е с нас, кой би могъл да бъде против нас?’’. При тази нагласа ние умираме всеки ден за стария живот и всеки ден започваме нов духовен начин на живот защото нашето тялото на желанията по този начин се подновява и пригажда за по-възвишен живот.
И понеже разсъждаваме върху предмета за съжалението и разкаянието във връзка с проблема за растежа на душата и за тяхното въздействие върху нашите ефирни тела, би било от полза да споменем ефекта на разкаянието върху други области. Има хора които живеят с разкаянието като с най-добър приятел, които си лягат вечер с него и стават сутрин след сън с него; взимат го със себе си на работа, на пазар или на църква, те сядат да се хранят на масата с него, те си го кътат като най-ценното си притежание и те по-скоро биха се разделили с живота си отколкото с разкаянието за нещо си.
Както вампирът изсмуква етера от виталното тяло на свята жертва и се храни с него, така непрекъснатите съжаление и разкаяние за определени неща става елементал от веществото на желанията, който действа като вампир и изтегля не друго, а живота от бедната душа която го е създала и чрез използването на принципа на привличане между подобностите, той подхранва продължаването на този болезнен навик.
Ние не помагаме на близките си хора които сме обичали и които са напуснали този свят със скръбта си която си мислим че е доказателство за вярата ни, ние им пречим по този начин. Те са напуснали тази област на опитност и са се отправили към други нива където има други уроци за учене, а ние ги задържаме чрез нашите мисли защото известно време след като са умрели те имат остро усещане за нас и ние им дължим обични и окуражаващи мисли вместо егоистични скръб и тъга които нараняват и нас и тях. Съжалението е разрушително за целия душевен растеж защото докато така създаденият мисъл-елементал се задържа около нас като вампир ние не можем да се изкачваме по стръмния път.
Празното и суетно разкаяние което се отнася до болезнени размишления относно миналото и грешките му е отвратително като лешояд който кълве разлагащ се труп. Длъжни сме да го изгоним от мислите си както не бихме допуснали лешояд до тялото си.
Вместо това, нека да култивираме една душевна нагласа на оптимизъм за всичко, защото всичко работи в посока на доброто. Бог е на кормилото, нищо не би могло да стане истински лошо и всичко ще се оправи с Бога напред.
МОЛИТВАТА – МАГИЧЕСКИ ПРИЗИВ
ЧАСТ I
ЕСТЕСТВОТО НА МОЛИТВАТА И ПОДГОТОВКА ЗА НЕЯ
Всички стремящи се към духовен живот трябва да обърнат внимание на и да изучават съдържанието на молитвите и затова вярваме, че следващите указания ще бъдат от помощ за учениците ни в усилията им в това направление.
Във вселената съществува само една сила, а именно, силата на Бог която той изпраща през пространството под формата на Слово; не една единствена дума а (креативно)творческо указание – програма която чрез своя звук-вибрация подрежда милионите хаотични атоми(частици) в многообразни структури и форми от морската звезда до звездата и от микроба до човека, която образува и населява вселената. След като сричките и звуковете от това творческо Слово са били изговорени последователно през епохите, били са създавани видове, по-старите са били усъвършенствани, всичко това съобразно замисъла и плана породени в Божествения Разум преди динамичната сила на творческата енергия да бъде изпратена в бездната на пространството.
И така, това е единственият източник на енергия и в нея ние реално, наистина и буквално живеем и се движим и съществуваме, така сигурно както рибите живеят във водата. Ние не можем да избягаме и да се откъснем от Бог, както рибата не може да плува и живее на сухата земя. Певецът го е изразил поетично в следния псалм: ‘’Къде ще избягам от теб о дух, или искам да избягам от себе си? Ако се издигна на небесата, Ти си там. Ако си направя легло в гроба, и там си Ти. Ако взема крилата на утрото и политна над безкрайното море, дори там твоята ръка ще ме води и десницата ти ще ме подкрепя’’.
Бог е светлина и дори най-мощните съвременни телескопи които дават изображение на пространства отдалечени на милиони мили не са открили границите на светлината. Но знаем, че ако нямахме очи с които да възприемаме светлината и уши които да регистрират вибрациите на звука ние бихме вървели по земята във вечна тъмнина и тишина; подобно, за да възприемаме Божествената светлина, която само може да освети нашия духовен мрак и да чуваме гласа на тишината, който само може да ни води, ние трябва да култивираме нашите духовни очи и уши; и молитвата, истинската мъдра молитва е един от на-мощните и ефикасни методи да намерим помощ и благосклонност пред лицето на нашия Отец и да получаваме потока от духовна светлина, която алхимически трансформира грешника в светец и разстила около него златната венчална одежда от Светлина, сияещото тяло на душата.
Подготовка за молитвата. Ora et Labora.
Но не се заблуждавайте, само молитвата няма да стори това. Ако целият ни живот, когато сме будни и когато спим, не е една молитва за просветление и освещаване, нашите молитви никога няма да достигнат до Божествената Същност и няма да свалят до нас покръстващата Му сила. ‘’Ora et Labora’’ – моли се и работи – е едно окултно предписание което всички стремящи се трябва да спазват, в противен случай ще постигнат ограничен успех. Във връзка с това една древна легенда за Св. Франциск от Асизи ще хвърли светлина върху живота на един светец посветен на служба на Бога.
Един ден Св. Франциск се приближил до един млад брат в манастира и го поканил: ‘’Ела, брате, нека да слезем в селото и да проповядваме сред хората’’. Младият брат, към когото се обърнал Св. Франциск, се отзовал с готовност на поканата зарадван от възможността за разходка със Светия Отец защото знаел какъв източник на духовни придобивки ще бъде това общуване. И така, те вървели из селото нагоре-надолу по улиците и алеите като през цялото време говорели за неща от духовен интерес и накрая се отправили обратно към дома си в манастира. Тогава изведнъж на младия брат му просветнало, че те са били така погълнати от техния си разговор, че забравили за какво са били отишли в селото. Той скромно напомнил на Св. Франциск какво са пропуснали да направят, а Светията отговорил: ‘’Сине, докато вървяхме из селото хората ни гледаха, те дочуваха откъси от нашия разговор и разбираха, че си говорим за Божията любов и Неговия Любим Син, нашия Спасител; те приемаха нашите любезни поздрави и нашите окуражителни думи към нуждаещите се които срещахме и дори ръкостискането им говореше с гласа на вярата в Бога; и така ние проповядвахме през всяка минута от нашето пребиваване сред тях много по-добре отколкото ако ги бяхме събрали на площада и им приказвахме в продължение на часове’’. Св. Франциск се е бил посветил единствено на Бог и на добрите дела в Негово име и затова е бил в съзвучие с божествените вибрации и не чудно, че когато той се отдавал на редовните си молитви е бил мощен магнит за божествените Живот и Светлина които са прониквали цялото му Свято същество.
Ние, които сме ангажирани с така наречената светска работа за света и сме принудени да вършим неща които изглеждат, от духовна гледна точка, долни често ни се струва че сме затруднени в духовното си израстване,но ако ние ‘’вършим всичко както Господ повелява’’ и сме ‘’верни на няколко неща’’, ние ще открием, че след време ще се появят възможности за които дори не сме мечтали. Както магнитната стрелка която временно е отклонена от посоката ‘’север’’ чрез външна сила, веднага и бързо се връща в естествената си позиция когато външната сила се отстрани, така и ние трябва да култивираме любовта си към нашия Отец което мигновено ще насочи обратно към Него мислите ни когато работата ни за света е свършена за деня и ние сме свободни да следваме собствените си желания. Ние трябва да култивираме чувство подобно на това което е в душите на двама млади които се обичат и които, след раздяла, политат един към друг в прегръдките си в екстаз от любов. Това е абсолютно най-важната подготовка за молитвата и ако ние летим към нашия Отец по този начин, Светлината на Неговото присъствие и сладостта на Неговия глас ще ни поучават, ободряват и радват повече отколкото сме се надявали.
Място за молитва
Следващия момент който трябва да разгледаме е мястото където се извършва молитвата; това е от много голяма важност поради причина, всъщност, неизвестна дори на учениците на окултизма; тази причина е следната:
Всяка молитва, изречена на глас или на ум, всяка молитвена песен и всеки прочит на част от текст който поучава или увещава, ако всичко това е направено от подготвен четец който обича и живее с това което излага, излива надолу върху молещия се и върху мястото на молебена духовна вълна. По този начин след време около физическия обект се изгражда невидим църковен храм, който в случая на искрена набожност става толкова красив, че надвишава и най-смелото въображение и най-прекрасното описание Manson в ‘’Servant in the House’’ ни представя само бегъл поглед на това какво представлява този невидим храм:
‘’Боя се, че вие няма да ми повярвате. Трябва да се види по определен начин и при определени условия. Някои хора въобще не го виждат никога. Трябва да разберете, това не е безжизнена грамада от тухли и греди, то е Живо Нещо. Когато встъпите в него вие чувате звук, звук на мощно пеене. Ако слушате достатъчно дълго ще разберете, че то е съставено от ударите на човешки сърца, от музиката на души на безименни хора, това се случва ако имате уши които да могат да чуват. Ако имате очи вие ще видите самата църква пред вас, призрачна сграда от много форми и сенки простиращи се от пода до купола, работа на необикновен майстор. Нейните колони се издигат като мощни тела на герои; сладката човешка плът на мъже и жени е вградена в подпорите й, силни, вечни. Лицата на малки деца се смеят от всеки ъглов камък; грамадните й арки са сплетени ръце на съмишленици; и горе във висините и пространствата са записани неизброимите мелодии на всички мечтатели по света. Сега се изгражда, гради се и продължава да се гради. Понякога работата продължава в дълбок мрак – понякога в ослепителна светлина – сега под мъката на неизказана болка – после в съзвучие с весел смях и героичен вик, като вика на гръмотевица. Понякога нощем може да се чуе звука на малките чукчета работещи в храма, хората които са се изкачили по-нагоре’’.
Но това видимо здание не е просто едно прекрасно творение на поетична мечта; както Mansonказва , то е живо нещо, вибриращо с божествена сила на огромна помощ за молещия се, защото му помага да се възползва от вибрациите на света които проникват и изпълват неговата аура, когато той встъпва в истинския ‘’Божи дом’’ и му помагат да се настрои за молитвата. След това този дом му помага да се извиси в стремежа си до трона на божествената милост и да предложи там своите почит и благоговеене, които ще призоват обратна духовна вълна като отговор на любещия Отец. ‘’Това е моят любим Син който много ме зарадва’’.
Такова молитвено място е от съществено значение за духовния растеж чрез молитва и тези които са ощастливени да имат достъп до такъв храм би трябвало винаги да застават на едно и също място в него, защото това място се насища с техните индивидуални вибрации и там те се чувстват най-добре и съответно постигат най-добри резултати.
Но такива места има малко и те трябва да се пазят от бъбрене и глупави разговори защото биха се унищожили свещените вибрации; трябва да се говори тихо и поведението трябва да бъде почтително; всеки трябва да помни, че стои на свещена земя и да се държи по подобаващ начин, затова за тази цел нито едно публично място не би било подходящо.
Освен това, мощта на молитвата се усилва неимоверно много с всеки нов присъединил се човек. Усилването може да бъде сравнимо с геометрична прогресия, ако молещите се са правилно настроени и обучени за колективна молитва; точно обратното би могло да се получи ако те не са.
Може би един пример би изяснил принципа. Да предположим че няколко музиканти които никога не са свирили в група и които може би не са на високо професионално ниво, са събрани заедно и започват да свирят концерт; не е нужно човек да има силно развито въображение за да си представи че резултатът от първия им опит ще бъде една какафония, а ако един аматьор свири с тях, дори да свири с професионален оркестър, без значение колко силно и искрено се старае той неминуемо ще развали общото звучене. Подобни условия са в сила и при колективната молитва; за да е ефективна участниците трябва да са добре подготвени след предварителни наставления; те трябва да са под хармонични астрологични влияния. Когато злотворна планета в някой от рождените хороскопи се намира асцендента на рождения хороскоп на друг човек от участниците, тази група от хора не могат да имат полза от съвместната молитва; въпреки че те могат да управляват своите планети и да живеят спокойно, ако са еволюирали души, на тях като група им липсва базовата хармония която е абсолютно необходима за колективна молитва. Посвещаването премахва тази бариера, но само то и нищо друго.
ЧАСТ II
КРИЛАТА И СИЛАТА; ПРИЗИВЪТ; КУЛМИНАЦИЯТА
В Част I се изясни, че съществуват определени окултни причини поради които колективната молитва не се препоръчва, освен при специални условия.
Трудностите съпътстващи колективния начин на молитва са били причината Христос да предупреди учениците си да не казват молитвите си пред хората и да ги посъветва когато поискат да се молят да влизат в килера си. Ние всички не можем да имаме големи красиви домове за да изразяваме почитта си към Бог в тях, а и не са ни необходими; често разкошът и показността са способни да отвърнат лицата ни от Бога. Но повечето от нас могат да заделят малка част от жилището си за преклонение пред Бога, преградете я със завеса или със шкаф от останалата част на жилището или пък може да използваме килера (буквално) и да го направим светилище. Формата и вида на стените нямат значение; отделеността и скритостта на Божия Дом който създаваме чрез нашите молитви са важни, също така и божественото излияние което получаваме в отговор от нашия Отец. Една икона на Христос и една Роза на Кръста може да закачим на стената ако желаем, но не е от съществено значение. ‘’Всевиждащото око’’ е предпочитано от някои много успешни окултисти като символ на Отеца. Но ние помним думите на Христос: ‘’Отецът и Аз сме едно’’; затова въпреки че нямаме автентично изображение на Христос може да ползваме това което имаме защото знаем, че мислите ни няма да станат погрешни поради липса на автентичност. Христос е Господа на тази епоха; по-късно, разбира се, Отецът ще господства, но сега Христос е посредник на мнозинството хора.
Трябва да обърнем внимание на факта, че независимо от това колко много или малко помещението или цялото жилище на стремящия се е проникнато от атмосфера на святост, защото всичките му мисли, освен тези които са свързани със задълженията му към света, са отправени към светия Отец, но ъгълът или килерът отделени като светилище скоро се изпълват с превъзходни духовни вибрации; затова всеки стремящ се който възнамерява да следва духовния метод на молитва би трябвало първо да си осигури постоянно място за живеене, защото ако се мести от жилище на жилище той ще губи духовен заряд всеки път и ще трябва да започва да гради всеки път от начало. Невидимият храм който изгражда и след това изоставя се разрушава постепенно когато Богослужението се прекрати.
Крилата и Силата
Мистична максима е, че ‘’всяко духовно развитие започва с виталното тяло ‘’. То е следващото по плътност след нашето физическо тяло, неговият основен принцип е повторение и то е носителят на навика, някак си е трудно да бъде променено или да му се повлияе, но след като някаква промяна се е осъществила или някакъв навик е бил придобит чрез повторение, този навик започва да действа автоматично, до определена степен. Тази характерна черта е и положителна и отрицателна по отношение на молитвата, защото полученият отпечатък(запис) в етерите на този носител ще принуждава стремящия се към интензивно набожно преклонение към Бога винаги, дори когато той може би е загубил интерес към молитвата и тя за него ще се е превърнала във формалност. Ако не съществуваше тази тенденция на виталното тяло да създава навици или склонност към автоматично повторение, стремящият се би осъзнал опасността веднага когато истинската любов започва да избледнява и тогава би било по-лесно да се възстанови загубата и да се следва по Пътя. Затова стремящият се би трябвало от време на време да се проверява дали все още има вътре в себе си крила и сила за да се издига бързо и сигурно до своя Отец в Небесата. Крилата са две на брой; наричат се Любов и Стремеж, а неустоимата сила която ги движи е дълбока искреност. Без тях и без интелигентна способност да ръководят призива към Бога, молитвата е само бърборене; правилно изпълнена тя е най-мощния метод за растеж на душата.
Позицията на тялото
Положението на тялото е от малко значение при уединената молитва на сам човек; най-добре е това което допринася в най-голяма степен за концентрацията; но при колективна молитва от напредналите окултисти се практикува да се стои прав с наведена глава и с хванати един за друг ръце. Това създава един магнетичен кръг който ги обединява духовно от самото начало на молитвата. В обществата, които на са така напреднали, установено е, че пеенето на химн докато се стои така помага много, при положение че всички участват.
Призивът (това за което молим Бог)
Молитва е дума с която така много се злоупотребява, че наистина не изразява духовния акт за който говорим тук. Както вече беше споменато, когато отиваме в нашето светилище трябва да бъдем като влюбен който бърза към своята любов, нашият дух трябва да лети пред нашето бавно движещо се тяло предвкусвайки вълшебното изживяване което ни очаква и трябва да забравим всичко друго, да останат само мислите за обожание и преклонение които ни изпълват вървейки натам. Това е буквалната истина; чувството което е нужно за да се постигне успех не прилича на нищо друго на света толкова много както на чувството което привлича влюбения човек към неговия любим или любима, то дори е по-силно и по-пламенно. ‘’Както сърната бърза към потока за да утоли жаждата си, така моята душа жадува за теб’’, това наистина изпитва искрено обичащият Бога. Ако не притежаваме такава душевност, тя може да се култивира чрез молитва и една от най-често повтаряните лични молитви би трябвало да бъде: ‘’О Боже, усили моята любов към Теб за да мога да Ти служа все по-добре с всеки изминат ден’’. ‘’Нека словата от устните ми и мислите от сърцето ми да са приемливи за Теб, О Господи, моя сила и мой Спасител’’.
Молби към Бога за временни неща са черна магия; ние имаме обещанието ‘’Търси първо Божието Царство и Неговата праведност и всички тези неща ще ти бъдат дадени’’. Христос е дал лимита в Господнята Молитва: ‘’Дай ни днес насъщния хляб’’. За нас или за другите, ние трябва да внимаваме да не се увличаме за повече в молитвите си към Бог. Но дори и при измолването на духовни благини ние трябва да се пазим от егоистични подбуди за да непогубим растежа на душата си. Всички светии свидетелстват за дни на мрак когато божественият Отец скрива лицето си и за последващо падение. Тогава всичко зависи от естеството и силата на нашите подбуди: Обичаме ли Бог заради самия Него или Го обичаме заради удоволствието което изпитваме при прекрасното общуване с Него? Ако е налице второто, нашите подбуди се окачествяват като егоистични каквито са били чувствата на множеството хора които са Го следвали защото Той ги е нахранил. И сега както тогава Той трябва да се крие от нас, в този случай това е израз на неговата любов и загриженост, което би трябвало да ни накара да коленичим пред Него в срам и покаяние. Ние сме щастливи когато поправяме недостатъците в характера си и научаваме урока на неотклонимата вяра от магнитната стрелка на компаса, която сочи към север неотклонно въпреки дъжд или буреносни облаци които закриват обичната й звезда.
Беше казано, че ние не трябва да се молим за временни земни неща и че трябва да сме внимателни дори в молбите си за духовни ценности; затова с основание се задава въпроса: Какво тогава трябва да бъде предмета на призива ни към Бога? И отговорът е: превъзнасяне и преклонение. Трябва да се откажем от идеята, че всеки път когато се обръщаме към Отеца в Небесата трябва да молим за нещо. Не ни ли досаждат децата когато непрекъснато ни молят за нещо? Разбира се, не можем да си представим нашия Отец на Небесата раздразнен и отегчен от нашите настойчиви молби, но също така не можем да очакваме да изпълнява молбите ни, което в много случаи би било лошо за нас. От друга страна, когато предлагаме благодарност и признание, ние се поставяме в благоприятно за нас положение от гледна точка на закона за привличане, съответно бихме могли да получим повече духовна вълна на Любов и Светлина и това би ни доближило до идеала пред който се прекланяме.
Заключителната кулминация
Също така не е необходимо изречената гласно или на ум молба да продължава през цялото време на молитвата. Когато на крилата на Любовта и Стремежа задвижени от силата на нашата искреност сме се издигнали до Трона на нашия Отец, тогава може да настъпи момент на безмълвно общуване по-прекрасно от всяко друго състояние или усещане; то е аналогично на задоволството на двама влюбени които могат да си седят в продължение на часове безмълвни в тишината, прекалено изпълнени с любов за да не е нужно да се обясняват с думи, състояние което надвишава по интензивност словесното изразяване на чувствата. Така е и при крайната кулминация когато душата си почива в Бог, всички желания и стремежи са задоволени в това усещане, изразено по подходящ начин с думите на Христос: ‘’Моят Отец и Аз сме едно’’. Когато тази кулминация е била достигната, душата е вкусила квинтесенцията на радостта и колкото и жалък да изглежда света или колкото и тъжна да ни се струва съдбата, любовта на Бог която разбира и приема всичко е панацея за всичко.
Би трябвало обаче, да се каже, че тази крайна кулминация е постижима в своята максимална интензивност рядко и през дълги интервали от време. Тя изисква като предпоставка не само извисяване до божественото, но и способност за самообладание и сдържаност за да се запази това състояние, които повечето от нaс не притежават. Всеизвестен е фактът, че нищо стойностно не се постига без усилия. Това което други хора са постигнали, всеки да го постигне и ако започнем да култивираме силата на призива към Бог съгласно изложеното по-горе, след време ще жънем успехи за които дори не сме мечтали.
И нека нашият Отец на Небесата да благослови всяко наше усилие.
ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УСПЕХ
БАЗИРАНИ ВЪРХУ КОНСЕРВАЦИЯТА НА СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ
Точно така е невъзможно да се постигне истински и дълготраен успех без да се живее в хармония със законите на живота, както е невъзможно за един престъпник да живее спокойно в едно общество чиито закони е нарушил. Точно така както той ще бъде наказан заради престъпното си поведение и ще бъде арестуван и затворен зад решетките, точно така и природата ни наказва и обуздава когато нарушаваме нейните закони. Тази нейна наказателна и възпираща функция се нарича болест и е враг за щастието на даден човек, без значение какво богатство той може да притежава и каква позиция той заема в обществото, той не може да бъде щастлив ако е болен. Ясно е, че от жизнена важност за един човек, който желае щастие и успех в живота е здравето, включително жизнената сила, защото само ако притежаваме добро здраве можем да бъдем в достатъчна степен оптимисти, жизнерадостни и енергични за да можем да постигнем успеха към който се стремим. Библията проповядва, че смърт и болест са се спуснали на земята поради яденето от ‘’дървото на познанието’’ и въпреки, че погледнато от материалистическа гледна точка това може да звучи глупаво, нека да не отминаваме тази приказна история без да сме я проучили малко по-обстойно. Ще открием, че тя е в перфектна хармония с научните факти известни на света днес. Да вземем предвид първо смисъла на словосъчетанието ‘’дърво на познанието’’, което ще бъде илюстрирано със следните изрази: ‘’Адам позна своята жена и тя роди Авел’’, ‘’Адам позна своята жена и тя роди Сет’’ и думите на Мария към ангела: ‘’Как ще зачена като не съм познала никой мъж?’’. От тези и от много други подобни изрази е очевидно, че дървото на познанието е било символичен израз за половия акт. И така, човешкият род, както твърди Библията, е заченат в грях и поради това подлежи на смърт и смъртта е неизбежна.
Ще бъде добре, обаче, да помним, че еволюцията е факт в природата; че човекът такъв какъвто е днес е резултат от дълго минало и че сегашното състояние не е крайно постижение на съвършенство, но че пред нас има по-високи върхове. Ние сме в състояние на вечно развитие, на вечно изграждане; няма спиране и почивка по пътя който е безграничен като вечността на духа. Освен това, това което сме сега е резултатът от това което сме били вчера, така че в зависимост от това как ще използваме способностите си днес, такива ще бъдем утре. Нека да разгледаме миналото, така че разбирайки какви сме били ще можем получим понятие защо сме такива сега.
Според Библията човешкият род е бил мъж и жена заедно преди да бъде разделен на два различни пола, като мъж и жена. И сега съществуват хермафродити които имат тази ненормална форма, както си мислим днес, в доказателство на истинността на това библейско твърдение, а противоположният орган на един от двата пола психологически е латентен у всички нас. През този период когато човек е имал такава конструкция оплождането се извършвало вътре в него; и това не изглежда странно защото при много растения и сега оплождането се осъществява по този начин.
Нека сега да разберем чрез Библията какъв е бил ефектът от себе-оплождането през тези отдавнашни времена. Изпъкват два главни факта: Единият от тях е, че тогава на земята е имало гиганти; другият е, че патриарсите са живели в продължение на векове; а тези две особености – огромен растеж и много дълъг живот са характерни за много растения понастоящем. Огромният размер на някои дървета и продължителността на техния живот са прекрасно нещо, те живеят в продължение на векове докато човек живее няколко десетки години. Тогава възниква въпросът, каква е причината за преходността и краткотрайността на човешкия живот? Нека първо да разгледаме причината, а по-късно и цярът ще бъда открит.
На градинарите е добре известно, че растежа на растенията се възпрепятства при обилен цъфтеж и плододаване. Една роза може да даде толкова много цветове, че в резултат от това да умре; затова мъдрият градинар подкастря пъпките от цветето за да може част от жизнената му сила да се изразходва за растеж, а не само за цъфтеж. И така, чрез задържане на семето вътре в себе си то запазва силата необходима за растеж и дълъг живот. Това е бил секрета за големия размер и дългия живот на древните раси, както това е тайната за размера и дългия живот на растенията днес.
Че креативната есенция в семето е духовна субстанция се доказва като сравним буйните и необуздани жребци или бикове с хрисимите покорно животни в които се превръщат те когато биват скопени. Овен това, известно е че леконравния човек и психопатът са полово безсилни и стерилни. Когато възприемем тези факти няма да представлява трудност да възприемем и истината че твърдението в Библията че плодът на плътта, който ни поставя под действието на закона на греха и смъртта, е преди всичко прелюбодействието, докато плодовете на духа които създават безсмъртието, както е казано в същата книга, по принцип са въздържанието и целомъдрието.
Като се вземе под внимание също така и детето и как креативната сила използвана вътре в него и само за детето предизвиква силен растеж през ранните години, но с достигането на възрастта на пубертета раждането на страстта става пречка за растежа; виталната сила тогава създава семе за да намери то растеж и проявление някъде другаде и в следствие на това растежът на детето се забавя и спира. Ако бихме продължавали да растем през целия си живот така като през детството бихме станали гиганти, каквито са били богоподобните хермафродити преди много време.
Духовната сила, генерирана от началото на пубертета, до края на живота би могла да се използва за три цели, за размножаване, израждане или възраждане. От нас самите зависи коя от трите възможности ще изберем; но изборът който ще направим ще има важно значение за целия ни живот, защото начинът на използването на тази сила няма въздействие само върху периода от време когато е използвана или върху случая при който е използвана. Тази сила влияе върху всеки един момент от нашето съществуване и определя нашето поведение през всеки един етап от живота ни сред хората; как посрещаме различните житейски изпитания; дали можем да използваме всяка предлагаща ни се възможност или я пропускаме; дали сме здрави или болни; дали изживяваме живота си пълноценно; всичко това зависи от начина по който използваме виталната сила. Това е най съкровената същност на цялото ни съществувание, еликсира на живота.
Частта на творческата(половата, създаващата) сила, която закономерно се жертва на олтара на бащинството или майчинството, е толкова малка че може напълно да се пренебрегне при настоящото разглеждане. Няма причина, от материалистическа или духовна гледна точка, безбрачието да се възприема като задължително във всеки религиозен орден, нито пък това е в синхрон с Библията. Обикновеното потискане на сексуалната функция не е добродетел само по себе си; всъщност то би могло да бъде много сериозен порок, защото без съмнение на милиони хора, поради общоприетото мнение че безбрачието е добродетел, им е било забранено задоволяването на сексуалните потребности по естествен начин и поради това те са си създавали ужасни пороци. Дори те да се въздържат от половия акт, техните мисли са толкова порочни, че въпреки че отвън изглеждат чисти и неопетнени, вътрешно те са грозно порочни. Павел е казал, въпреки че не е било във връзка с това което разглеждаме сега, следното: ‘’По добре е човек да се ожени отколкото да гори’’; но то в пълна сила важи за горе изложеното.
Много малко хора биха защитавали злоупотребата с половата функция, но много хора които се стараят да водят духовен начин на живот имат чувството, че честото задоволяване на желанието за сексуално удоволствие няма да навреди на нищо; някои дори смятат че половият акт е така необходим както действието на всяка друга функция на организма. Това е погрешно по две причини:
Първо, всеки полов акт изисква определено количество енергия която изгаря биологично вещество или тъкан, което трябва да се възстанови чрез прием на допълнителни хранителни вещества. Това подсилва и увеличава химическия етер.
Второ, като размножителната сила работи чрез Жизнения Етер, тази съставна част на виталното тяло също се увеличава с всяко задоволяване на сексуалното удоволствие. Така ние усилваме двата нисши етера на виталното тяло като изпращаме креативната сила надолу за задоволяване на желанието ни за удоволствие; и тяхното вкопчващо свързване с двата висши етера, които формират тялото на душата, става по-силно заключващо с времето. Тъй като еволюцията на нашите душевни сили и способността да се движим в нашите ефирни тела зависи от отцепването на нисшите етери от тялото на душата, очевидно е че ние влошаваме това което бихме желали и забавяме развитието му отдавайки се на долната си природа.
Ако се върнем пак към примера с растенията бихме получили поразителна илюстрация на резултата който се получава взимайки пред вид апостолския съвет ‘’задръж семето вътре в теб’’, като разгледаме качествата на плодовете без семки. Плодовете без семки са по-големи и по-красиво оцветени защото при тях всички сокове са били използвани за да стане плода по-хубав и по-вкусен. По подобен начин, вместо да хабим нашите субстанции ако водим целомъдрен начин на живот и насочваме креативната(половата) енергия нагоре за възраждане, ние по този начин етериализираме нашето физическо тяло и го правим по-ефирно като едновременно с това подсилваме тялото на душата. По този начин ние можем да удължим живота на земята и така да увеличим възможността за душевен растеж и напредък по Пътя в забележителна степен.
Когато разберем и осъзнаем че успехът не се състои в натрупване на материални богатства, а в душевен растеж (растеж на тялото на душата), ще стане очевидно че въздържанието и умереността са важен фактор в постигането на успех в живота.
‘’От мен’’: Общо прието е схващането, че човек е заченат в грях означава, че половият акт е грях. Аз мисля, че всъщност зачеването на земята представляващо обединяване на две хромозоми, взети от два различни индивида, в една хромозомна двойка, този процес по някакъв начин е ‘’грях’’. Защо? Това не знам, но трябва да се търси отговора, да се мисли.
Може би защото двойката хромозоми на човек се образува от единичните хромозоми на двамата родители, от майката и от бащата, и така вероятността за грешки в програмата е два пъти по-голяма – грешки в информацията от майката + грешки в информацията от бащата. Ако човек се репродуцираше сам от себе си би наследил грешките в програмата само от един индивид.
